Джим никога не бе преживявал неуспешно излитане, но като повечето пилоти, винаги оставаше нащрек. Съдбата можеше да почука по всяко време.
Кавгата с пътниците беше далеч по-предвидима: закъснели пътници, пияни господа, липсващи багажи — тези и други премеждия точно преди излитането, можеха да съсипят деня на пилотите и на екипажа. Не беше рядко явление и препирнята между готовия за излитане пилот и старшата стюардеса или стюард, отговорни за пътниците.
Когато всички пътници бяха настанени и всичко беше проверено отново и отново и самолетът бе готов за излитане, Джим Никълс въздъхна дълбоко с облекчение.
Когато хората вече бяха по местата си и вратите — затворени, това, което следваше, бе получаване на разрешение за тръгване от кулата на летището. Джим Никълс пресмяташе дължащото се на това закъснение. Тъй като радарните системи не можеха да покрият цялата площ на Тихия океан, самолетите трябваше да летят по-далеч един от друг. Независимо от огромните размери на океана, неговите въздушни маршрути можеха да са претоварени.
Забавянето бе само петнайсет минути. Според бордовия дневник настаняването на пътниците на борда бе протекло по-гладко и по-спокойно от очакваното. В 20:57 ч. полет 582 поиска от Земния контрол разрешение за излитане.
— „Оушънс Еърлайнс“ 5-8-2, подготви се за излитане на външна лява писта 2–4 — а един свеж глас от контролната кула ги информира: — Номер три за излитане.
— „Оушънс“ 5-8-2 — потвърди Грег.
Джим активира сигнала „антисблъсък“ и хидравликата за работата на спирачките, кормилата и носовото колело. В момента, в който щракна превключвателят, първите дози висококачествено самолетно гориво започна да се влива в двигателите. След като климатичната инсталация бе деактивирана с цел пренасочване на мощността към основните двигатели, той направи радиоконтакт с мъжа във влекача, намиращ се под носа на самолета.
— Готов за потегляне!
— Освободете спирачките! — отговори служителят от земята.
Когато влекачът избута самолета обратно, Грег Хафстатър натисна бутона на стартера за задействане на двигателя. Междувременно Джим прегледа следстартовия списък с Грег. След като бе избутан назад, самолетът остана сам. Сега трябваше да постигне баланс за дългото пътуване до Сидни със собствени сили. Джим започна рулиране от Делта до Еко-8 и задържа на позиция Виктор 2–4 ляво.
Първият самолет в редицата — „Юнайтед“ 737 зави надясно на активната писта и излетя с рев на двигателите. Когато вторият самолет, този на американските авиолинии 757, застана в позиция за излитане на писта 24, Грег се включи на честотата на кулата и кликна върху бутона на микрофона два пъти. Тъй като 757 предприе излитане, от кулата се обадиха:
— „Оушънс“ 5-8-2, заходи в позиция за излитане и изчакай.
— „Оушънс“ 5-8-2 — повтори Грег.
Секунди по-късно авиодиспечерът от кулата информира „Оушънс“ 5-8-2, че пистата е чиста за излитане.
— Издигнете се на 275 метра, преди да се отправите по маршрута.
— „Оушънс“ 5-8-2 — повтори Грег.
Изведнъж Джим усети вълна от спазми в червата си. Това усещане го бе обзело и по-рано през деня, но за първи път се появяваше вътре, в пилотската кабина. Нямаше никаква представа какво бе причинило този стомашен дискомфорт. Беше сигурен само в едно: че за първи път в пилотската си кариера нямаше желание да лети.
Действайки автоматично, той бутна лоста за тягата напред и самолетът набра скорост.
— V1 — каза Джим. — Излитам.
747 набра скорост и започна издигането.
Въпреки безупречното излитане, Джим бе доста нервен, когато превключи двигателите, за да се издигне на височина 300 метра. Постепенно той ускори до 460 км/ч — максималната скорост под 3000 метра. На това ниво увеличи до 700 км/ч — най-икономичната скорост при издигане. След това увеличи скоростта с една и съща мощност, за да компенсира по-ниската плътност на въздушните молекули по-нависоко във все по-редкия въздух. Измервателният уред на въздушната скорост показваше 480 км/ч, но реалната земна скорост на „747-400“ до момента бе нараснала до 740 км/ч. Първите 100 километра от всичките 11300 километра, които им предстояха да изминат до Сидни, те летяха с окончателната си крайсерска скорост: Мах 0,84.
„Принцесата на Тихия океан“ — гордостта на „Оушънс Еъруейз“ — напредваше равномерно от западното крайбрежие на Съединените щати на югозапад над по-голямата и често бурна част на Тихия океан, по направление източното крайбрежие на Австралия.