5
Във въздуха
От гледна точка на екипажа, по-голямата част от това, което трябва да се направи на борда на „Принцесата на Тихия океан“, вече беше направено в самото начало на полета. След като вечерята на пътниците бе поднесена и подносите им събрани, дойде време членовете на екипажа да се поотпуснат. Докато кабинният състав подреждаше кухнята на самолета, където се намираше Шарлийн, езиците се развързаха.
Александра Голдмахер започна първа. Нейни приятели планирали да се оженят след няколко седмици, но когато кандидат-женихът признал, че имал афера с друга жена, сватбата била отменена незабавно.
— Абсолютно всичко беше готово — обясняваше Александра на колежките си, които жадно попиваха всяка нейна дума. — Сватбената рокля, брачните халки… всичко!
Това, което Александра каза, съвсем естествено даде повод за продължаване на диалога относно непостоянството на мъжката природа.
Шарлийн се държеше на разстояние, след като Александра демонстративно й беше казала, че най-после била намерила сродна душа в лицето на Арън. Вече една година Александра нямаше мъж до себе си и сега хвърляше похотливи погледи на старши стюарда. Тя нямаше да се учуди ако Арън си бе паднал по Александра. Тя беше привлекателна представителка на нежния пол и имаше невероятна прилика с певицата Шакира.
— Надявам се, че е така — кимна уклончиво Шарлийн. — До гуша ми е дошло от мамещи мъже.
— Да, разбира се — рече със завистливи очи Александра.
Шарлийн изобщо не преувеличаваше.
Тод Бауър беше чудовище. В началото изглеждаше дори добър, но след това надмина и най-ужасните представи за мъж. Шарлийн бе силно привлечена от Тод и го определяше като любовта на живота си. Една сутрин той тръгна рано за работа в малката транспортна фирма, която притежаваше. Беше едноличен търговец и неговата радост и гордост бе чисто новият му „Додж Рам Ван 2.5“ с висок покрив. Въпросната сутрин, докато Шарлийн все още беше по нощница в апартамента му, на вратата се позвъни.
Когато отвори, се оказа лице в лице с красиво момиче, което се представи като Кристин. Момичето имаше огненочервена коса, лунички, вирнато носле и снежнобели зъби. Видът й говореше, че би могла да притежава всеки мъж на света, когото пожелае.
Тя не беше сама. В ръцете й лежеше малко момиченце. Това сладко пакетче щастие беше дъщерята на Тод.
Кристин нямаше никакво угризение, че бе споделила с Шарлийн за аферата си с Тод. В края на краищата всичко се свеждаше до факта, че той беше гадно копеле, че бе избягал от нея и от дъщеря им Тина, без да даде нито цент за детето. Тя следеше какво прави бившият й любовник и беше абсолютно наясно, че има нова приятелка. Момичето твърдеше, че изобщо няма за цел да ги разделя и че не желае да има нищо общо с този кучи син. Тя просто искаше да сподели с Шарлийн с какъв развратен подлец бе споделяла леглото си. Когато онази вечер Тод се прибра у дома, Шарлийн му каза за посещението на Кристин сутринта. Той реагира махайки пренебрежително с ръка. Неговата бивша си била бивша, подигравателно рече той, като добави, че всичко е приключено и няма какво повече да добави към темата. Шарлийн обаче имаше какво още да добави и с нетърпящ възражение тон му заяви, че това е нещо, за което се налага да говорят и е недопустимо да държи в тайна от нея случилото се. На свой ред той й каза да спре да се заяжда, защото за него Кристин била вече забравена история.
— А какво ще кажеш за Тина, за твоята дъщеря? — изкрещя тя. — Не можеш със спокойна съвест да зарежеш собственото си дете! Ти имаш ли съвест изобщо?
Тези нейни думи го извадиха от равновесие. Той започна да й крещи, че това не било нейна работа, че всичко било минало и той нямал никакво намерение да отваря стари рани.
Вбесена, Шарлийн бе грабнала ключовете на колата си от кухнята и се провикна, че щом не иска да говори, си тръгва. Тя възнамеряваше да отиде и да говори с Кристин какво всъщност представляваше Тод Бауър като човек и възнамеряваше да използва тази си заплаха като средство, с което да го накара да й сподели тайната си. Това, че той имаше дете, не бе от най-приятните изненади, но то можеше да не се окаже пречка за отношенията им, ако той обещаеше да бъде напълно откровен с нея оттук нататък. Тя все още го обичаше или поне си мислеше, че го обича.
Това, което последва обаче, предизвика пълен обрат в душата й. Тод й заповяда да обуздае нервите си и да си затваря устата. Когато тя му отвърна, че няма никакво право да й говори по този начин и да й казва какво да прави, той посегна и жестоко я шибна през лицето.