След като навремето баща й я беше бил, тя се бе заклела, че никога няма да позволи да бъде ударена от мъж отново. Излезе от къщата и потегли с колата си, като напусна Тод Бауър завинаги.
Той обаче не прие решението й. Звънеше й по всяко време на денонощието, за да й съобщи колко много съжалявал. Понякога цъфваше на стълбите пред дома й посред нощ и звънеше продължително. Тогава започнаха нейните кошмари.
Всичко тръгна от зле към по-зле.
Това беше преди шест години. Шарлийн беше на деветнайсет, все още младо момиче. И се приемаше точно като такава по онова време — момиче, което бе принудено да мине през кръговете на ада. Това, което беше преживяла дотогава, не бе нищо друго освен прелюдия към окончателното отмъщение на Тод.
Тази нощ обаче тя не намираше смисъл да продължи разказа си. Нека Александра продължава да си мисли, че преувеличава, на Шарлийн хич не й пукаше.
След шест часа летене Арън Дрейк все още беше доста зает с пътниците в бизнес класата. Те не преставаха да натискат бутоните и да го карат да им носи ту поредната бира, ту чаша вино или вода.
Арън беше сам на смяна, очаквайки Мара да го смени, за да може да дремне няколко часа, докато дойде време за закуската. Той се приближи вяло към един от пътниците, който току-що го бе повикал — нисък мъж в кафяв костюм, заемаш място N78А.
— С какво мога да ви помогна, сър? — попита учтиво.
Мъжът вдигна малка бутилка вино от таблата си, смръщи нос и промърмори:
— Това вино е изфирясало!
Арън бързо се пресегна да вземе бутилката и да помирише виното. Той обаче се въздържа от какъвто и да било коментар, защото това, което му бяха набивали в главата по време на тренинга, беше търговският закон, че клиентът винаги има право. Погледна плешивото теме на пътника, което му напомни за друга луда глава на друг дребен мъж — Дани де Вито.
Някои хора смятаха, че работата, която върши, е женска. Други го квалифицираха като оберкелнер. Първото твърдение беше невярно, второто — абсурдно. За всеки член от екипажа на първо място стоеше безопасността на пътниците. Ако някой от членовете на екипажа се провалеше на изпита по безопасност на полетите, който беше сериозен и се провеждаше всяка година, то с неговата или с нейната кариера бе свършено. Без никакви компромиси.
Арън бе започнал кариерата си на 737, после се бе прехвърлил на 767 и работеше като старши стюард на този тип самолет повече от година. Той приемаше работата си на сериозно и се ползваше с уважението на онези, които летяха с него заради професионалния му маниер на работа. Този „Дани де Вито“ обаче, явно гледаше на него като на обикновен келнер.
— Ще ви донеса друга бутилка — кимна Арън.
— И трябва! — изсумтя ниското човече. — Абсолютно неприемливо е да се пие кисело вино!
— Да, сър — любезно отвърна Арън.
— И в този ред на мисли да добавя още… — продължи надуто мъжът. — Предлагали са ми далеч по-вкусни ястия на борда на някои самолети… Очевидно „Оушънс“ не са в челните редици. Другите просто знаят какво означава обслужване на ниво.
Въпреки че на Арън започна да му писва, не можеше да не признае, че човекът донякъде имаше право. „Оушънс Еъруейз“ не можеше да бъде причислена към категория лукс и съществуваше реална опасност да продължи да бъде подценявана спрямо по-големите играчи. Авиолиниите се множаха и се конкурираха и нищо чудно след време „Оушънс“ да бъде избутан на опашката или продаден.
— Да махна ли тази бутилка? — попита Арън.
— Добра идея, момчето ми.
Полет 582 започна като рутинен. В 2 ч. сутринта бяха оставени да мъждукат само светлините на пилотската кабина. Пътниците, които все още бяха будни, се развличаха или с четенето на книга, или гледаха развлекателни програми на мониторите, закрепени върху облегалките на седалките пред тях. Някои гледаха филми, други играеха Блекджек срещу компютъра. Брадат мъж с тънка верижка около врата бе вглъбен в някаква религиозна книга. Широкоплещестият мъж и неговата обична съпруга си говореха какво щяха да правят в Сидни. Той искаше да разглежда забележителностите, докато тя предпочиташе плажовете. Един азиатец търпеливо отговаряше на лавината от въпроси, с които го затрупваше малкият му син, който нямаше никакво намерение да заспива и искаше да знае всичко за самолетите и най-вече как се задържат във въздуха. За членовете на екипажа, които обслужваха всичките тези хора, това беше полет като всеки друг.