Шарлийн Тийър бе легнала на леглото в определеното за почивка на екипажа отделение, което се намираше в задната част на самолета. Сивата, затваряща се с цип завеса над главата, й създаваше илюзията, че се намира в малка палатка. В секцията имаше осем легла и всичките бяха заети. Там имаше и няколко седалки с монитори като тези на пътниците. Когато до кацането останеха около два часа, екипажът нямаше кой знае какво да прави. Шарлийн наричаше този отрязък от дългите междуконтинентални полети „мъртвите часове“. Нейният спален чувал не беше луксозен, но все пак й осигуряваше нужното уединение. Отстрани до нея, върху одеяло, точно като меченце до спящо дете, лежеше малкото й черно джобно фенерче, излъчващо дискретна светлина. Чувствайки се поне за кратко спокойна в спалния си чувал, Шарлийн се прозя и скръсти ръце зад врата си.
Сънят обаче й убягваше. Беше я завладяло някакво безпокойство, причината за което не можеше да определи. Знаеше само едно — какво точно не биваше да прави.
Според нейните въображаеми представи, като малко дете тя е била гъсеница. Най-сетне, сега се бе превърнала в млада пеперуда, която колебливо подлагаше на изпитание способността си да лети, като от време на време падаше отново долу на земята. Това усещане я бе обзело за пореден път точно когато тя и Арън напуснаха къщата и когато се счупи токът на обувката й. После на самолета Александра започна да говори за мъжете и защо не може да им се има доверие. Тя и Шарлийн никога не са били близки, а днес Алекс успя да събуди спомени за Тод и тези спомени вдигнаха облаци прах от напоена с отрова мъка. После в сърцето й се настани разяждащо безпокойство. Шарлийн се мъчеше да отблъсне негативните мисли от главата си и да се концентрира върху позитивните преживявания, които й се бяха случили през последните години. Тя беше кандидатствала за работа в „Оушънс Еърлайнс“ и невероятно, но факт — бяха я приели. Днес жънеше успехи, за които само преди няколко години не би посмяла дори и да мечтае. Беше се изкачила по стълбата на служебния успех с учудваща бързина. Все още толкова млада, само на двайсет и пет, вече бе помощник старши стюард на 747. Животът й извън работата все още би могъл да се определи като доста хаотичен и тя прекрасно осъзнаваше това. Арън също беше забелязал склонността й към неподреденост в личния й живот. Но веднъж стъпила на борда на самолета, на преден план изникваше професионализма в работата й и тя определено се открояваше от останалия персонал, от колежките си, някои от които често бяха наричани от пилотите „ученичките“.
Арън бе имунизиран срещу съблазните на Александра. Вече месеци наред бомбардираше Шарлийн с телефонни позвънявания и текстови съобщения и беше сторил всичко, което зависеше от него смените им да съвпадат винаги когато имаше и най-малка възможност за това. Неговото ухажване разбира се я ласкаеше, но тя бе далеч от мисълта да допусне да я оплете в мрежите си. Всеки път, когато усетеше, че сърцето й започва да се поддава на чара му, мозъкът й пращаше предупреждение, напомняйки й за Тод Бауър и за мъките, които той й бе причинил. Освен това съществуваха и други пречки за започване на сериозна връзка. Отстрани изглеждаше, че всичко при нея е наред, но под повърхността плуваха мрачни спомени, един от които бе денят, в който като гръм от ясно небе дойде вестта, че е загубила майка си.
Преди два месеца обаче, когато тя и Арън бяха отпразнували трийсетия му рожден ден в един бар в Токио, тя бе отишла в неговата хотелска стая. Това беше и нощта, когато нейното твърдо убеждение, че все още не е готова за сериозна връзка, изчезна като дим. Изведнъж й светна, че всъщност е много тъпо да държи живота си в режим на стендбай. Той беше толкова привлекателен, толкова мил и ухаеше толкова хубаво. Опияняващият му парфюм „Армани“ отвъртя и последната гайка от душевната й спирачна система.
Застанала пред него, без капка смущение, тя бе разкопчала блузата си и свалила сутиена си. Като се засмя на явното му слисване и чувството му на признателност, тя продължи стриптийза си, откопчавайки бавно едно по едно копчетата на джинсите си и плъзгайки пръсти надолу към белите си бикини.
— Направи нещо, Арън — измърка. — За бога… направи нещо…
И той направи. Направи го с такава ярост и страст, която удиви и двама им.
От този момент любовната им връзка беше бурна и прекрасна. Молеше се тя никога да не загубва това си очарование. Дано се запази точно такава, каквато бе, мислеше си въздишайки, докато оглеждаше тясното пространство в 747.