От другата страна на брезента, извън светлината на джобното й фенерче, беше тъмно. Тъмнината беше ужасна. Тъмнината бе в състояние да нарани човек.
Шарлийн потърси кръстчето на верижката около врата си и когато го намери, го стисна силно.
След като Джим се изключи от кулата на международното летище на Лос Анджелис двайсет минути след излитането и след като бе осъществил първоначален контакт с центъра в Оукланд, в пилотската кабина се възцари спокойствие. Бяха достигнали нужната си летателна скорост и височина и „Принцесата“ летеше на автопилот.
Това, което Джим бе споделил с Бен и с никой друг, беше, че има намерение да напусне работата си. Каза, че се отказва категорично от дългите полети и ще търси някаква друга работа, нещо по-близо до дома му, за да запази брака си. Джим добави, че е взел това решение още преди година, но все още не е предприел конкретни действия по въпроса, защото щеше да предизвика драстични промени в живота му. Бен бе абсолютно наясно, че Джим не е фен на промените. В това отношение той беше като Грег, особено когато ставаше въпрос за промяна, която би преобърнала живота му с главата надолу. На него му беше нужно време, за да си направи съответните изводи, както самият Джим му бе казал. Ако се откаже от кариерата си, Джоди и децата нямаше да го напуснат, но независимо от това, той беше напълно наясно и за отрицателните страни на този вариант. Обичаше работата си — това беше простата истина.
Тези две страни на характера му непрекъснато кръстосваха шпаги. Това беше ужасно изтощително и го ядеше отвътре постоянно. Той бе убеден, че да напусне тази си работа би означавало, че вдига бялото знаме. Не само защото не обичаше нищо толкова много колкото да лети, но и защото това означаваше да зареже по дяволите всичко, което беше постигнал с толкова много труд. В един период от време беше най-младият пилот на 747. Баща му сияеше от гордост. В златните си години Лари Никълс бе извън всякаква конкуренция. Ръководеше верига от супермаркети в Калифорния и Аризона. Определяше живота си като хубав и мотото му беше: „Добри цени — удоволствие да пазаруваш“. Когато Лари отвори първото си магазинче за хранителни стоки в Лос Анджелис през 1974, му бяха нужни точно три секунди за име и мото. „Единственото нещо, което трябваше да направя, бе да прибавя една буква зад първите три букви от фамилното ми име“ — Джим бе чувал баща си да повтаря това на хората безброй пъти. Неговият първи магазин се разрасна бързо. Скоро бе последван от втори, после от още два, после от още четири. Това беше класически пример за успешен бизнес. „Добри цени — удоволствие да пазаруваш“ се превърна в мото на домакинствата в Лос Анджелис, в Сан Франциско и във Финикс.
Лари отдавна се бе примирил с факта, че синът му Джим имаше нужда да тръгне по свой собствен път. Братята на Джим — Стив и Джак — бяха последвали баща си в бизнеса му. Той обаче никога не успя да се примири, когато след време Джим му казваше, че ще си пререже гърлото. Джим обичаше баща си и никога не поставяше под съмнение факта, че именно той е източникът на собствения му състезателен дух.
Тогава защо да си прерязва гърлото? Защо да напуска? Той не искаше да го прави! Единствената причина беше, че Джоди настояваше.
Дали я обичаше достатъчно силно, че да се прости с кариерата си? Отначало той не можеше да си зададе този въпрос, без да го връхлети чувство за срам. Не би ли трябвало да е очевидно за семейството му, че поставя на преден план работата си?
С течение на времето обаче се срамуваше все по-малко.
Дали наистина щяха да спрат караниците с Джоди, ако той започнеше да работи в офис и се прибираше винаги навреме за вечеря? Дали причината за семейните им проблеми беше честото му отсъствие от дома заради естеството на работата му?
Не! Ако трябваше да бъде честен пред себе си, щеше да признае, че причината вече не бе свързана с Джоди.
Дъщерите му Кара и Натали значеха много за него. Той не искаше да изгуби децата си. За него те бяха на първо място, независимо от това, което говореха другите, в това число и баща му, Лари.
Джим Никълс бе споделил на Бен Райт за тези си притеснения по време на неотдавнашния им полет до Азия. Дали да продължи сам по пътя, който беше поел, или да смени посоката? Трябваше да вземе решение, но колебанията му го измъчваха непрестанно. През последните месеци той спеше лошо, а умът му бе в непрекъснат стрес.