И ето че вчера нещата взеха обрат към възможно най-лошото. Това беше нещо, което все още не бе споделил с Бен.
Да, нещата бяха взели обрат към най-лошото. „Това е един от начините да се справиш“ — мислеше си Джим. Другият начин бе просто да признае, че беше изгубил всичко.
Само преди два дни той смяташе, че нещата не можеха да станат по-лоши. Вчерашният ден обаче му доказа, че греши. Нещата можеха да бъдат по-зле, далеч по-зле.
6
Зад вратата
Тя беше в „Таперуер“ стаята. По рафтовете на стените имаше безброй наредени в редици многоцветни купи, чайници и тигани. Мебелировката в сумрачното помещение се състоеше единствено от една маса и няколко стола. Пред единствения прозорец бе спусната завеса.
Изведнъж подът и стените започнаха да се клатят като че ли имаше земетресение. Купите и кутиите на „Таперуер“ падаха от полиците и се въргаляха около нея. Изпаднала в паника, като обезумяла търсеше спасителен изход. Какво, за бога, се случваше? Умът й търсеше адекватен отговор. Тялото й бе сковано. Обзе я паника. Тогава тя забеляза вратата и дочу глухи удари откъм външната страна.
Имаше усещането, че от другата страна се намира як бик, който непрекъснато напъва вратата и я блъска с огромната си глава.
Помещението продължаваше да се тресе. Съдовете на „Таперуер“ се търкаляха и хвърчаха във всички посоки. Най-ужасното обаче продължаваше да бъде тази врата, по която се блъскаше с нечовешка сила. Тя се тътреше назад с единствената мисъл да заеме позиция на ембрион. В един момент, след поредния ужасяващ сблъсък, ключалката поддаде и вратата се отвори.
Това, което видя зад вратата, беше черен мрак. Нищо друго. Ни човек, ни звяр, ни каквато и да било следа от натиск. Нищо, което очите биха могли да видят.
Обаче веднага усети с цялото си същество, че вече не беше сама.
„Те са тук!“ — осъзна и тази мисъл буквално я парализира. Започна да трепери като лист.
Преди крясъкът да успее да излезе от гърлото й, тя вече не беше в същото помещение. Беше някъде другаде.
Лежеше по гръб на някакво легло, на борда на „Принцесата на Тихия океан“. Усети капки пот по веждите си в момента, в който се опитваше да се огледа наоколо. Дали наистина беше изкрещяла, питаше се и веднага си отговори положително. Усещаше болки в гърлото си.
Все още трепереше, но самолетът също се тресеше. Очевидно бяха навлезли в зона на силна турбуленция. Дочу виковете на други хора и шумове, които напомняха слаби експлозии. „Какво, по дяволите, се случва?“ — недоумяваше тя.
Шарлийн хвана лайстната на леглото с едната си ръка и отвори ципа на брезента с другата. Напипа малкото си джобно фенерче. Предпазливо подаде глава и видя колегите си, които също като нея се бяха събудили от силната турбуленция и недоумяваха какво се случва. Ники и Александра я гледаха тревожно.
Шарлийн хвърли бърз поглед надолу и мерна главата на Рей Джейкъбстън. Дали беше чул викът й? Очевидно не, щом като не поглеждаше към нея.
— Милостиви боже! Тресе яко — каза Ники с явно безпокойство. — Не съм изпитвала подобен ужас!
Шарлийн кимна в знак на съгласие. Нейната основна тревога бе да не изхвърчи от леглото.
В този момент по уредбата прозвуча гласът на Джим Никълс:
— Дами и господа! Говори вашият командир. Навлязохме в зона на силна турбуленция. Скоро ще излезем от нея. Извинявам се за причиненото безпокойство. С цел вашата лична безопасност и безопасността на тези около вас, моля останете по местата си със затегнати колани до следващи инструкции.
След това той се изключи.
— Да вярваме, че е прав — рече Ники. — И най-вече за това, че скоро ще излезем от този ужас.
Шарлийн си мислеше за Арън, когото не бе видяла в леглото му. Дали все още имаше работа? Тя хвърли поглед наоколо.
— Ще отида да видя как са пътниците — обясни на колегите си.
— На твое място бих изчакала, докато нещата се поуспокоят — предупреди я Ники.
Ники бе сладко девойче, все още чувствайки се щастлива с детската си любов — Раул, чието име навяваше асоциация за черен расов мачо с бронзова кожа. Ники беше скромно момиче и за разлика от Александра не говореше много, включително и за Раул, така че Шарлийн само можеше да предполага как изглежда той. Тя се възхищаваше на Ники, просто защото младата жена бе мила, дискретна, грациозна и никога не създаваше каквито и да било проблеми. Шарлийн често си мислеше какво ли не би дала да притежава тези нейни качества.