Каза на баща си как се чувства. Той сложи ръка върху главата си и продължи да се взира в далечината с кух и празен, лишен от емоция поглед.
Беше един откачен ден през март, когато първите цветя започваха да напъпват.
I
18:32 ч. — 02:36 ч.
1
Шарлийн и Арън
Вълна от паника заля бялото бунгало, номер 94 на Холанд авеню, разположено на около два километра от плажа.
Ако не бе точно паника, беше нещо доста близко до нея. Шарлийн Тийър, само по бели прашки и сребърно синджирче със златен кръст около тънкото си вратле, търсеше гримовете си. Дрехите бяха все още в сушилнята и униформата й бе смачкана. Но ако до петнайсет минути не бяха в колата, нямаше да стигнат навреме до летището.
Арън Дрейк, вече облечен в униформата на старши стюард, затвори капака на куфара си. Поклати глава, щом погледна към отворения куфар на Шарлийн и дъската за гладене, приготвена да бъдат изгладени набързо униформените й риза и панталон. Останалите дрехи щеше да глади след пристигането си в Сидни, а гримове можеше да си купи на летището.
Този следобед на плажа те напълно бяха забравили за времето, като всички отскоро влюбени. Телефонно обаждане от един познат беше прекъснало любовните ласки и ги бе върнало към реалността. Втурнаха се обратно към бунгалото, пъхнаха се под душа за няколко минути, после той се облече за секунди и бе готов да тръгне. Тя, обаче, все още се мотаеше наоколо по бельо.
— Мислех, че ме хареса заради чара и стройното ми тяло — извика той, като внимателно гладеше панталона й. — Но ти само ме използваш като прислужница.
— Прислужниците са важни хора — забеляза тя с глас, примесен с лека нервност. Наведе се към сушилнята и я изключи, въпреки че програмата не бе завършила. Хвърли влажните си дрехи в коша за пране и добави: — За разлика от много други жени, мога да оценя мъж, който не бяга от домакинската работа.
— Да, добре — промърмори Арън. — Само за това ли ставам? За нищо друго?
Шарлийн отметна златистите си коси и с привлекателна усмивка съблазнително показа гърдите си с форма на ябълки.
— Хайде, сега. Не е наистина толкова зле, нали?
Очите му светнаха.
— По дяволите, иска ми се да имахме повече време — въздъхна той.
— Мъже — засмя се тя, като поклати глава. — Всички мислите само за едно. Забрави ли плажа вече? Мястото зад камъка?
— Това беше преди цяла вечност.
— Беше само преди няколко часа — възрази тя. — Просто изчакай, докато пристигнем в Сидни. Надявам се да не си планирал да прекарваме времето си там, като гоним някакви си кенгура.
— Не, няма. Те са сладки, но аз съм привързан към нещо далеч по-сладко.
— Добре. Сега се връщам на работа. Само да знаеш, че няма да получиш нещо за нищо.
Той въздъхна.
— Пристигнем ли в Австралия, ще те напъхам в торбичката на някое кенгуру.
Шарлийн скри усмивката си.
— Е, стига и ти да се пъхнеш заедно с мен. Мисля, че нещата могат да станат доста уютни.
През последните седмици Арън беше открил много нови страни от характера на Шарлийн. Нейната практичност, или по-скоро липсата й на практичност, се проявяваше внезапно. Но това беше без значение. Точно тази нейна непредвидимост бе една от причините да е толкова влюбен в нея. Това, както и външността й. Всичко в нея му действаше неустоимо, от падащата на вълни копринена коса, спускаща се под кръста и скриваща сексапилното й дупе, до дългите й съвършено оформени крака. Но и това нямаше чак такова значение.
И двамата работеха за „Оушънс Еъруейз“, със седалище в Лос Анджелис. Той се беше издигнал до старши стюард, а тя до помощник главен стюард. За съжаление графиците им не съвпадаха в едни и същи полети толкова често, колкото им се искаше. През последните шест месеца той бе опитвал всичко, за да го забележи тя, когато беше наблизо до него. И най-накрая, след полет до Токио преди девет седмици, той, меко казано, успя да постигне целта си.
Оттогава те бяха заедно ту при него, ту при нея. Снощната вечер приключи в нейното бунгало. Следващата щяха да споделят в Сидни, на хиляди километри от Лос Анджелис.
Но най-напред трябваше да приготви униформата си.
Шарлийн не успяваше да се концентрира. Мислите й скачаха безразборно като подплашени зайчета. Тя се загледа в малкия си, почти празен куфар Самсонайт. После се обърна и грабна четката и пастата за зъби, дневния си крем за лице Хелена Рубинщайн и няколко други бурканчета и бутилки от рафта под огледалото в банята. Всичко това хвърли в тоалетната си чантичка.