Жителите на общината, в която живееше, мислеха, че води самотен, спартански начин на живот в дома си, пълен с кръстове, разпятия, икони на Дева Мария и величествени обредни свещи. Нещата обаче не стояха точно така. Да, тя имаше своите си добродетели, имаше Библия и дълбока духовна връзка с Исус Христос. Във всеки миг от живота си г-жа Рамаган се чувстваше благословена, особено когато се грижеше като доброволка в дома за хора с увреждания. Хората там я обичаха, защото нейните молитви вършеха чудеса. Болните започваха да се чувстват по-добре благодарение на нейната вяра в Бога. Дори сестра й, Естер, ненадейно се излекува от ревматизма, тормозил я в продължение на десетки години.
За жалост сестра й, въпреки че се бе избавила по чудо и болката си бе отишла от живота й, не споделяше дълбоката вяра на г-жа Рамаган.
Естер имаше висше образование и винаги е била „умницата“. В действителност тя притежаваше до такава степен високоразвит ум, че дори не успяваше да обясни на г-жа Рамаган какво бе учила, без да прибягва до използването на ужасно сложни термини и супер комплицирани изречения. Изводите, които г-жа Рамаган успяваше да си направи след всички техни разговори бяха, че става въпрос за икономика.
Тя и Естер често водеха нажежени дебати относно религията. Естер отказваше да повярва, че Господ може да прави чудеса. Безброй пъти г-жа Рамаган привеждаше примери за чудеса, на които беше станала свидетел лично, в това число и най-голямото от тях — Господ бе спасил живота й. Когато беше на 24 години, г-жа Рамаган се бе разболяла сериозно, вследствие на някакъв рядък вирус. Беше изпаднала в кома и по-късно разбра, че всъщност лекарите я били отписали. За тяхно огромно учудване обаче, тя бе дошла в съзнание и беше напълно излекувана, без да си спомня нищо от комата, освен една светеща фигура, която се бе появила пред нея и я бе заляла с топлината на лечебната си сила. Това не беше нищо друго, освен Божията намеса. След своето чудотворно оздравяване, тя беше станала много набожна. Господ бе спасил живота й с определена цел: за да може тя да Му се посвети.
Коментарът на Естер беше, че това е прекрасна история, но отстояваше мнението си, че не става въпрос за нищо друго, освен за стечение на обстоятелствата. Тя причисли всички случили се „добри чудеса“, включително и собственото си излекуване от ревматизъм, като стечение на обстоятелствата. От своя страна г-жа Рамаган намираше сестра си за неблагодарна, но не искаше да задълбава в темата и да се кара с нея.
Независимо колко умна беше, Естер не разбираше нищо от теология. През целия си живот бе заклет атеист. Г-жа Рамаган искрено съжаляваше, че никога нямаше да може да сподели Божията любов и изкупление с единствения човек на света, когото обичаше истински.
Всъщност, не — не единствения.
Вече не единствения.
Г-жа Рамаган бе прегрешила. Тя бе позволила да я постави на изпитание друг освен Господ Бог.
Мъжът се казваше Боб Флетчър и беше пациент в дома, където тя работеше като доброволка. Боб бе прикован в инвалидна количка и беше няколко години по-възрастен от нея. Когато за първи път срещна този мил човек, тя отдели доста време да си говори с него и всяка минута от този разговор й бе доставила огромно удоволствие. След този първи ден, прекаран заедно, тя и Боб се чувстваха прекрасно заедно.
Те се срещаха вече шест месеца, когато се случи нещо, което г-жа Рамаган не си бе представяла и в най-съкровените си мечти. Онази нощ, когато отиде в стаята му, за да се погрижи за него, той заключи вратата и… започна да я съблича.
Г-жа Рамаган беше неописуемо притеснена. Той започна да прави с нея неща, които тя бе виждала само в списанията и в някои телевизионни предавания, които ревностно се стараеше да не гледа. Ако попаднеше на еротична или събуждаща неприлични асоциации сцена, веднага прелистваше страницата или пък превключваше на друг канал. Винаги бе смятала, че ако, не дай си боже, трябваше да изживее подобен вид интимности, те щяха да са крайно неприятни и заслужаващи порицание. Да, но в действителност нещата се оказаха доста различни.
Голата истина беше, че тя едно към едно бе правила секс. След това не можеше да мигне дни наред и упорито отбягваше Боб. Той не преставаше да й се обажда, докато накрая тя омекна. Съгласи се да се види с него, но само и единствено за да му каже, че бяха допуснали ужасна грешка и че двамата просто нямаха бъдеще.
Добре планирано, само че срещата им завърши с пореден страстен секс и когато г-жа Рамаган се върна вкъщи тази нощ, с погнуса осъзна, че бе изпитала огромно удоволствие от преживяното. Никога преди не бе изпитвала нещо подобно. Умът й кръстоса шпага със сърцето й. Потресена от похотливите си желания, тя се закле във всичко свято, че ще бъде вярна на Бог — на Бог, който й бе пращал щедрата си благословия през целия й живот. Започна да се моли все по-често и все по-прочувствено, умолявайки Всевишния да й прости греховете на плътта.