Веднъж си бе позволила да сподели тази своя дилема с Естер, която от своя страна изрази одобрението си и с нескрит възторг заяви колко прекрасно е това, което се е случило.
Нейната сестра с мъж?
— Трябва да призная, че наистина се случват чудеса! — заяви тя, усмихвайки се широко.
— Не говори така, Естер — възрази г-жа Рамаган, видимо притеснена. — Това изобщо не е редно.
Вместо обаче да уважи моралните възгледи на сестра си, Естер искаше да узнае колкото може повече за Боб. Какъв мъж е, как изглежда, държеше ли се мило с нея и добър любовник ли е?
Г-жа Рамаган се бе изчервила като божур и нямаше никакво намерение да отговаря на тези въпроси. Беше отишла да види Боб с твърдото намерение това да е за последно, само за да сложи край на прегрешенията си, но по време и на тази тяхна трета среща нещата пак излязоха извън контрол. Тя отново се озова гола в леглото на Боб, напълно безсилна да устои на любовните страсти и удоволствия. Най-ужасното беше, че колкото повече се мъчеше да отблъсне Боб, толкова по-любвеобилен ставаше той и толкова по-лудо биеше сърцето й за него. Той й предложи да заживеят заедно, уверявайки я, че с нейна помощ ще се освободи от затвора на клиниката. Да, краката му наистина не бяха в перфектна форма, но пък други части на тялото му щяха да работят безотказно години наред, допълваше той с усмивка на лице.
След като се прибра вкъщи след въпросната среща, тя реши, че трябва да бъде доста по-непреклонна по отношение на вярата си, за да изпроси от Господ опрощение на греховете си. Беше убедена, че влюбването й в Боб беше грях и израз на слабост.
Когато няколко дни по-късно забеляза една обява в „Лос Анджелис Таймс“, бе абсолютно сигурна, че не става дума за никакво съвпадение. Търсеха мисионери за Австралия, които да работят с аборигени. Г-жа Рамаган се кандидатира за позицията незабавно и също толкова незабавно кандидатурата й бе одобрена. Съкрушена, тя се сбогува с пациентите си и с Боб, който отчаяно клатеше глава и плачеше, неспособен да проумее защо тя постъпва така.
Днес г-жа Рамаган се намираше на борда на „Принцесата на Тихия океан“ и пътуваше към новата си работа, надявайки се няколкото месеца в Австралия да изцерят сърцето й, да пречистят ума й от покварените мисли и да помогнат Бог да опрости греховете й.
Въпреки постоянните й молитви обаче, тя откриваше навсякъде знаци, които й говореха, че Господ е дълбоко разочарован от нея. Един от тези ярки знаци, например, беше турбуленцията, в която се намираше самолетът — като че ли Той го бе приклещил и го тресеше, за да й напомни още веднъж, че бе извършила страшен грях.
Тя се наведе наляво, свали слънчевите си очила и погледна навън. Въпреки тъмнината, почти пълната луна ясно осветяваше яростно клатещото се крило на самолета.
И тогава забеляза някой, който стоеше върху крилото.
Г-жа Рамаган се приближи и носът й опря в малкото прозорче.
Съвсем ясно видя високо изправена черна фигура, която не се поклащаше нито от бурния вятър, нито от тресящото се крило.
Г-жа Рамаган се прекръсти веднъж, после втори път, после трети път.
Самолетът се разтресе отново толкова силно, че тя усети неистова болка в допрения си до прозорчето нос. За миг затвори очи и когато ги отвори, фигурата беше изчезнала.
Г-жа Рамаган не отлепваше поглед от крилото. Дали пък това, което беше видяла, не бе поредният симптом на очното й заболяване?
Шарлийн бе успяла да се добере до кухненското отделение на горния етаж, залитайки и клатушкайки се като пияна. Подпираше се на стената, като правеше неимоверни усилия да не падне. Арън протегна ръце, хвана я и я притегли към себе си в тромава прегръдка.
— Вихри се голям купон, а? — засмя се той.
— Я пак повтори — промълви тя.
— Казах, купонът е пълен — ухили се той.
— Господи! — смъмри го тя и се притисна към него. — Имали сме си комик на борда! Как можеш да се майтапиш при подобна ситуация?
— Защото съм щастлив, че те виждам — отвърна той и бързо я целуна. — Скоро ще свърши. Ти добре ли си?