— Не бих казала — промълви тя, като продължаваше да стиска силно синджирчето си — нейният символ за сила.
Синджирчето беше на майка й, Клаудия Тийър, която го бе носила на всеки полет, с изключение на онзи, който отне живота й. Тя го бе наследила от нейната майка — бабата на Шарлийн — Бет. Предавано от майка на дъщеря, това бижу се бе запазило в семейството им в продължение на три поколения и беше единственият материален спомен, който Шарлийн имаше от майка си.
— Смяната ми върви към приключване — рече той. — Апропо, ти не трябваше ли сега да си в почивка?
— Трябваше — кимна тя, — само че не можех да остана повече в леглото. Теб кой ще те смени?
— Мара, която навярно чака да попремине турбуленцията, надявам се… Към момента никой от нас не е в състояние да направи нещо.
Самолетът попадна в друга въздушна яма. Той притисна Шарлийн още по-силно и го лъхна люляковият аромат на нейния парфюм. Ръцете му се плъзнаха по задните й части и я целуна по шията.
При допира му я побиха ледени тръпки. Цялото й тяло беше сковано.
— Това никак не ти харесва, нали?
Въпросът прозвуча доста глуповато, помисли си тя, защото отговорът беше до болка ясен. Той също едва се държеше на крака.
Може би нямаше смисъл да се безпокои, но тя и бездруго се притесняваше.
— Сигурен съм, че скоро ще премине — повтори Арън на фона на дрънчащите колички и съдове в кухнята. Надяваше се гласът му да е прозвучал успокояващо.
— Да — измънка равнодушно тя.
Той се намръщи.
— Шарлийн?
Тя извърна очи настрани.
— Нищо, нищо. Просто отново този ужасен кошмар.
— За вратата ли?
— Да.
Откакто бяха започнали да се виждат, този сън се появи няколко пъти. Сънуваше, че се намира в някаква стая и някой удря и рита по вратата, но когато тя се отваряше разбита, зад нея нямаше нищо друго, освен непрогледен мрак.
Всеки път, когато той я попиташе как тълкува този сън, тя отговаряше уклончиво.
Количките продължаваха да дрънчат, а признак за отслабване на турбуленцията нямаше.
Той я прегърна отново.
— Всичко ще е наред, повярвай ми — прошепна в ухото й.
Макар че не последва отговор, той усещаше колко нервна бе тя от начина, по който стискаше и разпускаше ръцете си и както се озърташе, като че ли ужасена от това, което евентуално би могла да види.
Няколко минути по-късно друсането, подскачането и трещенето започнаха да намаляват. И двамата въздъхнаха от облекчение.
— Видя ли? Дотук беше — въодушевено възкликна той. — Не след дълго ще бъдем в Сидни. После ще си подарим няколко дни удоволствие.
След минутка Мара Тружильо дойде при тях в кухненското отделение.
— Как са нещата тук? — попита тя весело, както винаги.
Стюардесата бе леко пълничка, но привлекателна и винаги жизнерадостна — това беше най-точното описание за Мара.
— Добре — отговори Арън с усмивка.
Най-после бе настъпил моментът и той да допълзи до леглото и да поспи малко. Надяваше се сега, когато самолетът се бе поуспокоил, Шарлийн също да се почувства по-добре.
8
Турбулентност в ясно небе
При първите признаци за силна турбуленция Джим, който се намираше в пилотската кабина, включи предупредителния надпис за затягане на предпазните колани. Беше се върнал на мястото си час и половина по-рано. След като излетяха, управлението на самолета за четири часа беше поел Бен. Сега, след като помощник-пилотът беше заспал на импровизираното легло в задната част на пилотската кабина, Джим се присъедини към Грег за последната отсечка от полета.
— Нищо не ми подсказа, че ще ни връхлети такова чудо, или поне не толкова силно — въздъхна Джим. — Не видях никакъв знак.
— Аз също — кимна в знак на съгласие Грег.
Джим провери уредите. Радарите не индикираха нищо.
— Чиста откъм турбуленция атмосфера — добави вторият му пилот.
— Погледни температурата навън! — извика Джим.
Грег проследи погледа му и свъси вежди.
От дългогодишния си опит той прекрасно знаеше, че силна турбуленция може да настъпи при яростно стълкновение между топъл и студен въздух. Очевидно точно това се бе случило, тъй като уредът за измерване на външната температура изведнъж отчете минус 94 градуса — неочакван спад с цели 15 градуса — такъв кучи студ обикновено биваше регистриран само в полярните райони.