— Провери пак синоптичната карта! — изкрещя Джим. — Да не сме пропуснали нещо? Господи! Тази турбуленция никак не ми харесва!
— Не мисля, че сме пропуснали нещо — отвърна Грег. — Но ще проверя пак.
Той отвори плана на полета, тъй като Джим продължаваше да се взира с невярващ поглед в ОАТ1. 747 се тресеше все едно беше играчка в ръцете на някаква небесна сила.
— От Лондон не съобщават за никакви особености — каза Грег. Той се позоваваше на данните от Световния Метеорологичен Център, който отговаряше за синоптичните карти в техния полетен план.
— Изключено е тези температури да са реални! — отсече Джим.
— Аз смятам, че е по-вероятно да има някаква неизправност в сензора — съгласи се Грег.
— Трябва да кажа нещо на пътниците — реши Джим. — Нещата доста загрубяват.
Взе микрофона си и натисна бутона за връзка с пътниците в салона.
— Дами и господа! — започна той. — Говори вашият командир. Навлязохме в зона на силна турбуленция. Скоро би трябвало да излезем от нея. Извинете за причиненото безпокойство. Заради личната ви безопасност и тази на пътниците около вас, моля останете по местата си и затегнете предпазните си колани до второ разпореждане!
Щом изключи микрофона усети, че някой зад него се движи. Бен бе станал от леглото си, държейки се здраво с две ръце за неговата седалка.
— Какво се случва, по дяволите? — настояваше да разбере той.
— Чисто и просто турбуленция — отвърна Джим. — Преминаваме през студена въздушна маса.
Бен свирна през зъби и хвърли бърз поглед на уредите, измерващи външната температура, докато „Принцесата“ продължаваше да се тресе неистово.
— Свържи се с Токио — каза Джим. — Да видим дали те знаят нещо.
Грег натисна бутона за „режим предаване“ на високочестотното радио, от което можеха да се свържат с всяка точка на света и бе единственият начин пилотите да комуникират с наземните центрове за ръководство на полетите. Пилотът, отговорен да следи движението на самолета, бе длъжен веднъж на всеки час да докладва за местонахождението на машината на най-близкия от трите регионални центъра, на които бе разделен Тихия океан: Токио на запад, Анкоридж на север и Оукланд на изток. Когато Грег се опита да настрои високочестотното радио и да осъществи контакт, получи в отговор гръмко пращене от статично електричество, което оглуши пилотската кабина.
Грег опита да използва системата за потискане на шума, за да елиминира пращенето. Опитът му излезе неуспешен и тогава той най-напред потърси по-висока радиочестота, а след това — по-ниска, за да постигне чиста радиовръзка. Подскачащият самолет затрудняваше действията му, но накрая все пак шумът от статичното електричество се изчисти и Грег повика центъра за ръководство на полетите.
— Токио! Токио! Тук „Оушънс“ 5-8-2.
Никакъв отговор. Грег изчака няколко минути, преди да повтори повикването.
— Токио! Токио! Тук „Оушънс“ 5-8-2. Отговорете, моля ви!
Молбата му срещна пълно мълчание.
— Никакъв отговор — каза Джим.
Грег поклати глава.
— Сигурно има много смущения. Високочестотното радио е примитивно устройство. Ще се помъча да намеря друга честота.
И той наистина опита на няколко различни честоти, но не успя да осъществи контакт. Това беше нещо, на което Джим бе ставал свидетел много пъти преди, така че не бързаше да се притеснява излишно. Високочестотното оборудване наистина беше примитивно, както беше изтъкнал Грег, и в качеството си на втори пилот доста често си бе късал нервите от номерата, които му погаждаше.
Турбуленцията беше започнала внезапно, без никакво предупреждение и в 2:30 ч. сутринта също така внезапно бе спряла. В един момент всички имаха чувството, че се намират на връхлетян от ураган в открито море кораб. В следващия момент ураганът бе утихнал и „Принцесата“ продължи пътя си спокойна и стабилна.
В мига, в който това се случи, температурата навън започна да се покачва.
— Е, това беше — въздъхна с облекчение Бен.
— Да — съгласи се Грег, — само че… това е поредната от тези турбуленции, които не мога да проумея.
— Опитай пак високочестотното радио — настоя Джим, — да видим дали ще се свържем този път.
Грег повика Токио отново. Ако изключим „белия шум“, нямаше нищо друго, освен тишина. Да, но вторият пилот се бе свързал с центъра за ръководство на полетите само преди половин час.