— Високочестотното радио все още не работи — съобщи Грег.
— Докладвай за местонахождението ни и опитай на къси вълни — отговори Джим.
Грег кимна в знак на разбиране и доближи микрофона до устата си.
— Тук „Оушънс“ 5-8-2. Предавам на сляпо — рече той. — Намираме се приблизително на 14 север, 160 запад. Zulu часът е GMT минус 12 часа.
Zulu часът е термин за кодираното универсално време (UTC) отговарящо на Средното гринуичко време (GMT) и използвано в практиката от пилотите в авиацията.
— Току-що прекосихме зона с турбуленция в ясно небе. Натъкваме се на неизправност в апаратурата ни във високочестотния обхват. — За миг той впери втренчен поглед напред, след което продължи: — Възможно е да са обикновени атмосферни смущения. Ще използваме СВЧ обхвата и ще се опитаме да се свържем с друг самолет в района, като ще използваме системата ACARS2. Нямаме сателитен телефон.
Последва пауза, след което:
— „Оушънс“ 5-8-2 край.
Грег отпусна бутона за предаване и изключи високата честота, тъй като нова вълна от смущения нахлу в ефира.
— Не знам дали някой е чул това съобщение, но може би си струваше да опитаме — въздъхна той.
— Да се надяваме — отвърна Джим.
Грег опита последователно с трите СВЧ радиостанции една след друга: първата, която се използваше за връзка с центъра за ръководство на полетите; втората, която беше резервна, и третата — винаги настроена на честота за спешни повиквания. Но всичките му опити се провалиха. Той не успя да осъществи връзка нито с друг самолет, нито с някоя от наземните станции, намиращи се на Тихоокеанските острови, над които летяха. На честотата за спешни повиквания също нямаше отговор.
— Без СВЧ ACARS също няма да работи — отбеляза Джим.
Настъпи пълна тишина, тъй като всеки един от пилотите претегляше в съзнанието си значимостта на току-що казаното от Джим.
За Джим понякога тишината казваше далеч повече от думите. Напоследък той и съпругата му Джоди ставаха все по-сдържани в общуването си един с друг, характерно за отношенията им към момента. Единствените думи, които те все още открито си разменяха, включваха взаимни обвинения. Пламъкът на техния брак беше угаснал и не би могъл да пламне отново. До този извод бе достигнал той по време на последните няколко часа преди да се качи на борда на „Принцесата“.
Искаше му се никога да не бе преживявал тези часове.
Изведнъж Грег се наклони напред и очите му се приковаха към нещо.
Джим проследи втренчения му поглед, видя онова, в което Грег се бе втренчил, и замръзна.
Любезна млада жена, с приветлива усмивка я покани да влезе вътре. Тя се надигна от стола си в приемната, като приглаждаше блузата и миди полата си. Младата жена отвори вратата и Шарлийн влезе, насочвайки се към мъж на име Джерълд Пиърс, който седеше зад бюрото си.
Ако изключим няколкото рехави кичури бяла коса около слепоочията и отзад на главата, Пиърс бе напълно плешив, с магнетични сини очи. В момента, в който стана, за да я посрещне, я впечатли още нещо и то беше почти двуметровият му ръст. Тя изчисли, че Джерълд Пиърс тежеше не по-малко от 100 кг. — отлична форма за неговата възраст и неговата височина. Определено беше мъж, който се открояваше от тълпата.
— Седнете, моля — каза той с дълбок, приветлив тон, който наистина му прилягаше.
Шарлийн седна. На бюрото пред него лежеше CV-то й.
— Благодаря, че дойдохте — кимна той.
— Благодаря, че ме приехте — учтиво отвърна Шарлийн.
— За мен е удоволствие — продължи Джерълд. — А сега бихте ли ми разказали малко повече за себе си?
— Разбира се.
Шарлийн започна да разказва за следването си, за летните си занимания, за първата си сериозна работа, за хобитата си. Гордееше се с постиженията си като бегачка на дълги разстояния, което според нея бе затвърдило собствената й представа за енергичен и амбициозен човек. Тя обаче не му каза защо си бе поставила за цел номер едно бягането. В началото това беше, за да избяга от проблемите си вкъщи. Постепенно то бе започнало да й доставя удоволствие. Бавно и предпазливо, Шарлийн обмисли начина, по който да изложи мотивите, подтикнали я да кандидатства за тази позиция.
— Всъщност… всичко започна от моята майка.
Джерълд Пиърс я прекъсна:
— Да, разбирам… Знам за трагичната кончина на майка ви… Мога да си представя… — Той се мъчеше да намери подходящите думи. — Да говорим направо, Шарлийн. Мислех, че това би била последната работа, за която някой, при вашите обстоятелства, би кандидатствал.
2
ACARS — Адресно-отчетна система за авиационна връзка между екипажа и земните станции чрез сателит или радио. — Бел.пр.