Джо надникна през прозореца навън. Тъмнината на нощта бе покрила океана като огромна мантия.
Той реши да включи монитора си, който до момента не бе докосвал изобщо. Всъщност ненавиждаше телевизията поради същата причина, заради която мразеше всичко, което излъчваше радиация. Клетъчните телефони бяха най-големият му ужас, но нямаше как да не носи един със себе си. Някои го смятаха за параноик, но той знаеше по-добре от тях. Не много отдавна бе прочел романа на Стивън Кинг „Клетката“. Не бе чел много от неговите романи, защото ги намираше за прекалено смущаващи. Беше избрал да прочете този заради заглавието и, според мнението му, в този роман намери убедително обяснение защо толкова ненавижда проклетите устройства.
Джо натисна няколко бутона на тъчскрийна, търсейки някаква информация за полета. Не намери нищо заслужаващо внимание, но превъртайки каналите, попадна на един с напълно черен екран.
Когато за миг се задържа на него, нещо просветна в измъчения му мозък.
Той силно стисна очи, за да даде възможност на каквото и да беше това да се разкрие. Внезапно осъзна какво го притесняваше толкова много.
„Ние отиваме някъде, където не би трябвало да бъдем.“
Джо Тримейн се взря отново в нощния мрак навън и отново не забеляза нищо необичайно. Това беше илюзия. Сега вече знаеше какво не е наред. Нямаше абсолютно никакви съмнения.
Джо трябваше да направи нещо, но не разполагаше с никакви правомощия на този самолет. Той беше най-обикновен пътник. Пилотът нямаше да го послуша по същата причина, поради която не го послушаха и мениджърите на срещата с Борис Карлоф — най-напред. Нито щеше да има възможността да удари с юмрук пилота в носа, за да му обърне внимание.
Какво, за бога, можеше да стори?
10
Сигнал за бедствие
Грег Хафстатър не откъсваше очи от командното табло, докато Джим, който седеше до него, размишляваше върху руините на брака си. Когато обаче изведнъж вторият пилот се наведе напред, Джим забеляза недоумяващия му поглед — навигационният дисплей беше празен. На монитора нямаше нищо.
Познатите локации — летища, радиомаяци, ориентировъчни точки — беше изчезнало абсолютно всичко, все едно от картата за автомобилна навигационна система бяха заличени имената на пътищата и градовете. На монитора се виждаше единствено необятният Тих океан и тук-таме островите като малки точици. От едната страна беше брегът на Калифорния, а от другата — бреговете на Куинсленд и Нов Южен Уелс. Нямаше го дори миниатюрното самолетче, символизиращо „Принцесата“.
Грег разтърси глава, не вярвайки на очите си. „Повреда в паметта на базата данни?“ — колебливо предположи той.
Имаше предвид паметта на базата данни, която съдържаше точките на местоположението. EICAS — системата, която откриваше и сочеше дефектите, също не отбелязваше нищо. Което бе по-лошо обаче — навигационните уреди не показваха нито точката на излитане на самолета — Международното летище в Лос Анджелис, нито точката на приземяване — летището в Сидни. Празната права линия на екрана доказваше, че системата нямаше никаква идея накъде се бяха насочили, тъй като данни нямаше и курсът не би могъл да бъде определен.
— Не-е — измърмори Бен. — Ако това бе проблемът, все още щяхме да виждаме посоката на вятъра. Сигурно нещо не е наред с GPS или с IRS3, само че мозъкът ми не може да роди какво би могло да бъде, освен ако нашето правителство не е обявило война на някого и да са изключили GPS системата.
Джим се готвеше да каже нещо по въпроса, когато в пилотската кабина се разнесе силен пиукащ звук.
— Тя използва крилете си — каза той, имайки предвид, че сега 747 лети право напред, следвайки носа си, тъй като автопилотът вече не действаше.
Това не ставаше ясно само от силното пиукане: Джим се бе уверил с очите си, че се бяха отклонили от първоначалната си посока, тъй като една ярка звезда, която стоеше неподвижно отпред, се бе преместила леко вдясно.
— Ще коригирам посоката на курса — съобщи той и направи промени в автопилота, за да регулира посоката на самолета.
След като го направи, звездата зае обратно първоначалната си позиция, правата линия изчезна от навигационната система и пиукането спря. В пилотската кабина се настани зловеща тишина.