— Съмнявам се да е чиста случайност фактът, че се натъкнахме на всички тези повреди от първия миг на връхлетялата ни турбуленция.
Вторият пилот не говореше много, но когато кажеше нещо, особено в момент като този, то непременно беше нещо важно.
— Да — кимна Джим. — Наистина всичко започна оттогава.
Той хвърли още един бегъл поглед на навигационния дисплей и на IRS. Фактът, че не последва своевременен отговор на транспондерния код, можеше да означава само едно — единствените хора, които се намираха в обсег 400 километра от сегашното им местонахождение, бяха пътниците и техният екипаж на борда на „Принцесата на Тихия океан“.
11
Преследвана
Най-после, макар и за кратко, Шарлийн беше заспала. Когато се събуди, часовникът на ръката й показваше 3:20 ч. след полунощ — час преди да започне следващата й смяна. Не беше сигурна дали Арън спеше, но допускаше, че е така, защото щом помиришеше възглавница, той заспиваше на секундата и само лисната в лицето му кофа с вода или пък оръдейна стрелба можеше да го събуди. Тя искрено му завиждаше за тази способност.
Почивката за нея бе приключила в мига, в който отвори очи. Не успяваше да усмири изгарящото я отвътре безпокойство. Обикновено съумяваше да намери начин да контролира нервите си, но не и сега, не и тази вечер.
— Май ще е по-добре да ставам — измърмори тя под носа си, изхлузи се от леглото и се отдалечи на пръсти от мястото за почивка на екипажа.
Вътре в самолета тъмнината бе изваяла дълги призрачни сенки. Някои от пътниците се бяха проснали на седалките, други лежаха в какви ли не причудливи пози. Едни хъркаха, широко отворили уста, други седяха като вдървени, втренчили поглед в мъждукащите екрани пред себе си. Хаосът и безпокойството, което свирепата турбуленция бе предизвикала, очевидно бяха забравени. Шарлийн откри Глория Родригес и Рей Джейкъбстън да работят в главното кухненско отделение.
— Имаме проблем с MEG — каза вместо поздрав Глория, имайки предвид абревиатурата за Филми, Развлекателни програми и Игри — развлекателната система на борда.
Глория беше грацилна жена с къса, жълтеникавочервена коса. Както обикновено, си бе сложила яркочервено червило, което, според Рей Джейкъбстън — единственият мъж, освен Арън и Девин Феликс на борда — смяташе, че много й отива. Веднъж той бе споделил с Шарлийн, че е доста впечатлен от Глория и я намира за привлекателна. Шарлийн смяташе това за нормално. Рей беше свободен мъж, а Глория свободна жена, която не се притесняваше от мъжкото внимание.
— Проблем? Какъв проблем? — попита Шарлийн.
— Каналът с маршрута на полета не работи — уточни Глория. — Същото се отнася и за големите екрани.
— Всичките са черни — добави Рей. — Няколко пътници вече се оплакаха. Опитах се да рестартирам системата, но това не помогна, и затова реших да изключа големите монитори. Как мислиш, дали да не уведомим Арън?
— Кога изчезна каналът?
— Мисля, че преди около половин час — отвърна Глория. — А може би и час, не съм много сигурна.
— Все нещо да има — въздъхна Шарлийн и стисна ръката й. — Арън имаше тежка смяна и сега спи. Мисля да го оставим да си почине. Ще уведомя капитана.
Тя напусна помещението, като този път избра да се движи по пътеката отдясно, за да избегне преминаването покрай момичето с конската опашка, което не преставаше да я гледа с неприятен втренчен поглед. Когато обаче мина през нейната редица, не се въздържа и хвърли бегъл поглед към девойчето, което седеше през четири седалки. Нито тя, нито майка й, нито брюнетката до нея й обърнаха внимание.
Шарлийн погледна спуснатите телевизионни монитори. Те бяха изключени, както каза Рей. Никой не я попита защо, което означаваше, че на пътниците не им пукаше за това. Ситуацията щеше да бъде различна при зазоряване, предположи тя, когато щяха да приближават Сидни и пътниците започнеха да се събуждат. Тогава всеки щеше да иска да знае колко време остава до кацането.
В кухнята на горния етаж откри Мара. Беше наведена над плота и изглеждаше безкрайно отегчена. Когато видя Шарлийн да се приближава към нея, учудено повдигна вежди.
— Хей, какво правиш тук? — весело попита.
— Не мога да спя — отговори Шарлийн уклончиво. — Как са нещата тук?
— Арън каза, че е имал доста напрегната нощ, но при мен беше точно обратното. Направо не ми се говори.
Шарлийн се засмя.
— Радвай се, докато имаш тази възможност!