Мара й върна усмивката. После се впусна в подробности, свързани с диетата, която възнамеряваше да спазва, или по-скоро поредната диета, която искаше да пробва. Всеки предишен опит да се отърве от някой и друг излишен килограм завършваше с пълен провал и с твърдото решение да опита нещо по-ефикасно.
— Завиждам ти. — Мара погледна с възхищение талията на Шарлийн.
Докато обаче Шарлийн нямаше нужда да полага усилия, за да продължава да носи 4-ти размер дрехи, то никой не се нуждаеше от услугите на Шерлок Холмс, за да разбере защо Мара носеше няколко размера по-големи дрехи. На плота до нея имаше отворени опаковки шоколад, чипс и какви ли не бисквити с ядки.
— Отивам към пилотската кабина — каза Шарлийн. — Имаме проблем с мониторите на пътниците.
При пилотската кабина тя активира звънеца, натискайки 1 от отключващия код. Когато се чу силно прищракване, тя отвори вратата. Тримата пилоти се обърнаха и я погледнаха.
Ако всичко беше нормално, единият от пилотите щеше да спи, а другите двама дежурни щяха да имат малко или почти никаква работа. До Сидни имаше още много време и в пилотската кабина нямаше кой знае какво да се прави. Обикновено по време на тези „мъртви часове“ пилотите бяха доволни да ги посети някой член на екипажа. Освен че това до известна степен ги разведряваше, тя или той можеха да бъдат така добри да им донесат кафе или нещо за хапване.
В погледа на Джим обаче нямаше и следа от задоволство или спокойствие. Той изглеждаше ядосан, като че ли тя беше някакъв досаден натрапник. Същото се отнасяше и до Грег Хафстатър и Бен Райт.
— Да ви донеса ли нещо, момчета? — попита тя, след като никой от тях не обели нито дума.
— Аз не желая, благодаря — каза Джим.
Грег и Бен също отказаха.
— Всичко наред ли е? — попита колебливо тя. Напрежението в кабината беше осезаемо.
Джим се бе загледал в апаратурата. При нейния въпрос просто се втренчи в пространството. Шарлийн чакаше, тялото й започна да се вцепенява. Това не беше същият приветлив мъж, с когото се запозна през онази нощ в бара в хотел „Интерконтинентал“ в Сингапур.
„Ще те закарам вкъщи невредима, Шарлийн. Сега и винаги!“
Той й бе дал това обещание, след като му беше споделила за страховете и опасенията си. Тя се нуждаеше от рамо, на което да се облегне и Джим я бе взел под крилото си. Тогава все още не беше срещнала Арън.
След онази вечер тя се чувстваше напълно спокойна, когато летеше с Джим. Той винаги се отнасяше с нея мило, по-скоро като към дъщеря, отколкото като към подчинена.
Сега Джим имаше вид на уплашен и несигурен — точно както се чувстваше тя през онази нощ в Сингапур. Беше напрегнат, лицето му бе бледо, с тъмни кръгове под подпухналите очи — много по-тъмни, отколкото преди полета, когато тя за пръв път бе забелязала колко изморен изглеждаше. Какво, за бога, се случваше?
— Натъкнахме се на някои проблеми — каза й той. — Става дума… — Млъкна, търсейки подходящите думи. — Не сме убедени точно какво е, но се опитваме да се справим. Едва ли е нещо чак толкова сериозно.
Шарлийн отстъпи крачка назад. Имаше чувството, че нещо тежко се е стоварило върху гърдите й. Джим прочете уплахата в очите й. Дали той също си спомни онази нощ в Сингапур? Джим я познаваше. Познаваше и страховете й.
— Шарлийн — рече тихо той. — Понякога нещата не се получават, както бихме искали… Сега се натъкнахме на една-две неизправности, това е всичко.
„Запази спокойствие! — говореше си наум тя. — Стегни се! Бъди професионалист!“
— Мога ли да помогна с нещо? — попита на глас.
Джим не отговори. Не бе длъжен. Шарлийн се обърна, готова да си тръгне.
— О-о — каза тя. — За малко щях да забравя за какво дойдох. Имаме проблем с канала, излъчващ информацията за полета. Празен е и рестартирането не помага. Просто реших, че трябва да докладвам. Не знам дали…
Тя не довърши. Нещо в погледа на Джим й подсказа, че е по-добре да спре.
— Няма причина за притеснение — обади се Бен. — Това, което можеш да направиш, е да помолиш пътниците да изключат всички електронни устройства, може би ще помогне. Длъжни сме да проверим.
Шарлийн кимна рязко.
— Веднага!
— Ще те държа в течение — добави Джим с усмивка, която Шарлийн определи като престорена.
Когато излезе от пилотската кабина и затвори вратата зад себе си, тя усети онзи вид главоболие, което съпътства махмурлука. Беше напълно убедена, че Джим не й бе казал цялата истина.