Всяка нощ, откакто беше скъсала с него, тя се опасяваше, че той може да се върне. Представяше си как чупи прозореца на апартамента й, промъква се като крадец в нощта и й причинява неща, които дори не смееше да си помисли. Тя спеше неспокойно, събуждаше се и от най-малкия шум, убедена, че някоя нощ ще го види застанал до леглото й, готов да направи нещо гадно и извратено.
Всъщност точно се бе случило.
Сега тя се намираше в самолет, пълен с хора, а Тод беше на хиляди мили далеч и нямаше никаква причина да се страхува от него.
Какво тогава я бе уплашило толкова?
Внезапно нещо проблесна в съзнанието й и тя разбра.
— О, господи, не! — прошепна ужасена.
12
Джеръд
Джеръд Кърби седеше видимо неудобно на място номер 28А, приклещен между прозореца и жена си Филис. Ръцете й бяха меки и увиснали. Тя бе проснала едната си ръка върху дръжката на седалката на мъжа си, а другата — върху дръжката на седалката на съседа й от другата страна — дългокос младеж, облечен в джинси и тъмносиня тениска, с когото си бяха разменили само няколко думи. Всъщност през целия полет до момента единственият път, когато Филис се обади, бе, за да се оплаче от малките порции гадна храна, която й бяха поднесли. Фактът, че на абсолютно всички пътници бяха сервирали същите порции и същата храна, изобщо не я интересуваше. Джеръд се бе съгласил с нея по инерция, независимо че той нямаше от какво да се оплаква. Знаеше, че няма смисъл да я дразни. Нямаше хладилник, който тя можеше да щурмува, а освен това тези порции бяха един вид нискокалорична диета, за която един квалифициран диетолог би я оскубал яко.
Джеръд бе наясно повече от който и да било друг, че апетитът на жена му е огромен и неутолим. Веднъж, стараейки се да вникне в смисъла на религиите, той бе прочел, че според източната философия — Будизма — източникът на човешките страдания се корени в желанието. И тъй като будистите са просветени, те се отричат от светската „храна“ и затова не познават страданието.
„Будизмът — често си мислеше Джеръд, — би предложил идеалното решение за Филис. Вълчият й апетит надвиваше желанието й да свали 100 кила, а тя май трябваше да свали точно толкова.“
Рано сутринта на този нов ден Джеръд чувстваше въпиеща нужда от просветление. Сега жалкото му съществуване го караше да се чувства далеч по-нещастен от всеки друг път. Турбуленцията, която се бе появила преди около час, бе разтресла и събудила него и останалите пътници. В този момент почувства непреодолима нужда да се облекчи. Когато друсането попрестана, той започна да се двоуми дали да стане от седалката си и да отиде до една от тоалетните, за да изпразни мехура си.
Най-голямото предизвикателство за това обаче беше, че щеше да се наложи да обезпокои жена си.
Да се надигне от мястото си, за да му направи път да мине, би коствало херкулесови усилия от нейна страна. Той вече си представяше отровния поглед, с който щеше да го погледне, само защото я моли да се помръдне заради него. Трябваше да мине и покрай приветливия и приятелски настроен младеж, който бе останал буден и след като турбуленцията бе отслабнала. Джеръд бе убеден, че момчето с удоволствие ще стане, за да му направи път. Единствената човешка барикада между него и тоалетната беше Филис.
Препълненият му мехур вече му причиняваше нетърпима болка и той нямаше друг изход, освен да предприеме „акция тоалетна“.
Когато Джеръд хвърли подозрителен поглед към жена си, забеляза, че очите й са затворени и бе задрямала. Това никак не беше добре. Сега вече тя сериозно щеше да му се вбеси, което от своя страна щеше да повлече куп неприятности, които на всяка цена искаше да избегне.
Имаше, разбира се, и един допълнителен фактор, който той ненавиждаше, а именно изнервящите малки и тесни тоалетни в самолетите. Къщата му в Санта Моника разполагаше с просторни помещения с повече врати. Той пръв призна, че страда от клаустрофобия. Слава богу, изглеждаше, че Филис приема тази негова слабост и независимо че не се отнасяше с особено съчувствие, поне не му го натякваше непрекъснато.
Джеръд се приготви да приеме предизвикателството, опитвайки се да стане от мястото си. Той се хвана здраво с две ръце за облегалката на седалката пред него, изправи се и застана приведен под клетките на багажното отделение.
Покрай него мина русокосата стюардеса. Той се обърна и я проследи с поглед, докато изчезна в кухненското отделение зад двете тоалетни. След малко тя се появи отново и се отправи към задната част на самолета.