— Наистина ли беше доволна?
Джим се засмя заедно с него.
— О, ти си наясно… може би ще растат върху мен някой ден.
— Ти се поддаваш на такива мисли… Е, ти си знаеш.
Джим знаеше какво има предвид Бен. Той му се беше доверил няколко месеца по-рано, което може би беше грешка. Бен не трябваше да знае всичко.
Най-малко за последните няколко часа.
Най-добре беше да запази това в себе си.
— Е, най-много мислех за това — промърмори той. — Но все още не съм взел решение. Знам, че ще трябва да побързам. Не мога да отлагам безкрайно.
Усмивката изчезна от лицето на Бен.
— Ако имаш нужда да поговориш с някого, аз съм твоят човек.
— Благодаря ти, Бен. Ще го имам предвид.
— Говоря сериозно, Джим.
Джим се усмихна и потупа колегата си по рамото.
— Повярвай ми, Бен, ако имам нужда от съвет, знам къде да го намеря.
В салона за екипажи Джим донесе полетния план от диспечера — член на наземния екипаж на летището — и седна до Бен. Започна да проверява времето и другата актуална информация за заминаването им от летището на Лос Анджелис до пристигането им на международното летище Сидни — Кингсфорд Смит, а също така и за Канбера — алтернативното летище, намиращо се на трийсет минути от Сидни по въздуха.
Според летателния план трябваше да прелетят разстоянието за тринайсет часа и трийсет и осем минути, с теоретичен разход на гориво 147 тона. Щяха да заредят повече гориво, разбира се, в случай че по някаква причина не могат да се приземят в Сидни, и се наложи да кръжат над летището, докато получат разрешение за кацане, или да летят поне още трийсет минути до резервно летище. Допълнителното количество гориво беше задължително. Според него максималното количество на борда трябваше да е 164 тона. По-късно в пилотската кабина Джим щеше да коригира промените въз основа на тези оценки, след като е видял действителния полезен товар. Ако вземеха повече или по-малко тегло от очакваното, трябваше да направят корекции в прогнозите си за консумация на гориво.
Джим проучваше последните метеорологични данни за времето по маршрута им. Всичко изглеждаше наред. Посоката на вятъра и скоростта на въздушните течения бяха благоприятни — нещо, което всяка авиокомпания оценяваше, тъй като това означаваше по-нисък разход на гориво — нарастващ проблем за всички авиокомпании. Единственото безпокойство при окончателния преглед на различните доклади беше доста голяма стационарна буря между Таити и островите Кук — необичайно явление за това време на годината, което можеше да причини силни турбуленции.
Докато Джим прелистваше плана на полета, започнаха да пристигат и другите членове на екипажа и да обсъждат и техните задължения. За междуконтиненталните полети имаха деветдесет минути за подготовка, и брояха всяка секунда. Авиокомпанията не им даваше много време и затова трябваше да го ценят.
Около 19:15 ч. всичките шестнайсет членове на екипажа се бяха събрали в салона за екипажи на „Оушънс Еъруейз“ в Лос Анджелис, с изключение на Грег Хафстатър. Шарлийн Тийър се усмихна, когато очите на Джим срещнаха нейните. Джим я познаваше по-добре от всеки друг тук, с изключение на Арън. Беше чул, че тя и Арън са се сближили. Той стисна ръката й, а след това поздрави останалите, които се представиха един по един. Някои Джим познаваше, други — не. Може да бе летял с някои от тях преди, но обикновено стюардесите бяха много повече от пилотите, а и кабинният състав търпеше големи промени.
Арън Дрейк завърши въвеждането, подпомаган от Шарлийн, която като помощник главен стюард отговаряше за туристическата класа. Джим имаше склонността да нарича главния стюард „chef de cabine“, по пример на френските авиокомпании. За него това звание звучеше по-изискано.
Съгласно изискванията на протокола, Арън и Шарлийн обсъдиха системата на услугите заедно с кабинния екипаж и преразгледаха така наречения „сценарий за катастрофа“ — как ще се действа при случай на извънредна ситуация. След брифинга Джим намери време да разговаря с Шарлийн.
Грег Хафстатър пристигна последен, което не беше обичайно за него. Попаднал в трафик, обясни той извинявайки се. Откакто бе получил лиценза си за пилот преди близо две десетилетия и беше нает от „Оушънс Еъруейз“, винаги е бил най-надеждният и най-точният от всички. Имаше изградена рутина, от която никога не се отклоняваше. Грег не обичаше промените; така нещата бяха по-прости.
Колегите му предполагаха, че вероятно затова е останал сам. Сега, вече в петдесетте, той очакваше да срещне подходящата жена. Но Джим знаеше, че това не бе от голямо значение за Грег. Неговият втори пилот харесваше „Супермен“, „Батман“, „Спайдърмен“, „Фантастичната четворка“ и други супер герои. Беше пристрастен към комикси и таванът в дома му бе натъпкан с хиляди кутии, пълни с тях, събирани още от ранно детство. Бен, един от малкото хора, които не се разбираха с Грег, ги наричаше „детски приказки“ и веднъж го попита кога най-сетне възнамерява да порасне. Грег бе отговорил, че всеки си има някакви странности, и няма причина за притеснение, ако не се множат.