Той я отключи и отвори вратата.
Не видя нищо друго, освен тялото на Джеръд Кърби, което изглеждаше точно както и преди: единият му крак изпънат напред, другият повдигнат, ръцете му сплетени в скута, главата — опряна в стената. Изглеждаше така, все едно бе задрямал.
Когато Арън затвори вратата, при него дойде Розет.
— Джим е на телефона — каза тя. — Иска да говори с теб.
— Веднага — отвърна той. — Къде?
— В главната кухня.
Очакваше да чуе най-лошото и го чу.
— Арън — започна Джим Никълс, — всичките ни двигатели излязоха от строя и сега се опитваме да ги рестартираме. Не знам дали ще се получи. Подготви салона за аварийно кацане. Разполагаш с десет минути. Тук правим всичко възможно, но принудително кацане в океана е най-вероятният изход.
Арън усети как стомахът му се свива на топка и му прималява.
— Разбрах — потвърди той.
— Ти знаеш какво трябва да се направи.
— Трябва ли да имам предвид нещо по-специално?
— Да. Премести пътниците от бизнес класата в основния салон — отвърна Джим. — Това ще увеличи шансовете за оцеляване. Евакуирането ще се осъществи през предните аварийни изходи, задните ще бъдат потопени. Заемете позиция при надуваемите лодки и определете двама души от пътниците за помощници. Докладвай ми, когато си готов.
Арън остави слушалката.
Докато се подготвяше за това, което предстоеше, влезе Александра. Дори самата й поява увеличи тревогата му за Шарлийн. После чу гласа на Джим Никълс с обръщение към пътниците.
— Дами и господа, говори вашият капитан. Съжалявам да ви съобщя, че имаме сериозен проблем. Двигателите не работят. Правим всичко възможно, за да ги рестартираме. Като предпазна мярка екипажът ще започне да подготвя самолета за аварийно кацане. Моля да следвате инструкциите и да запазите спокойствие. Искам да ви уверя, че ще направим всичко възможно, за да кацнем благополучно.
Той звучеше все едно „по-лошото“ все още не е станало „най-лошо“. Когато Арън напусна кухнята, той за кратко се поддаде на илюзията, която Джим бе съумял да внуши на пътниците — че нещата можеха да бъдат и по-лоши. Салонът утихна и се настани зловеща тишина.
Но като професионален стюард с многогодишен летателен опит, Арън разбираше, че в подобни ситуации объркването е лош съветник. Сега пътниците бяха абсолютно наясно, че живеят в кошмар и събуждането от този кошмар не беше техен избор.
Всички членове на екипажа, с изключение на Шарлийн и още един-двама, се бяха събрали около Арън, който напрягаше ума си, за да се концентрира върху това, което трябваше да бъде направено. Времето беше прекалено малко.
— Чухте капитана — обърна се към тях с пресипнал глас той. — Заемете позиция при изходите, с изключение на D и E — те ще бъдат потопени, след като се приводним. Мара и Рей да преместят пътниците от бизнес класа тук, долу. Девин, избери двама души от пътниците. Аз вече имам един, който бих препоръчал и ще ти го покажа веднага. Уверете се, че всеки пътник е облякъл спасителната си жилетка и покажете нагледно подготвителната позиция. Закрепете здраво всичко, което може да се разхвърчи или разпилее. Извадете бутилките, които са за бордна продажба от контейнерите и се отървете от тях. Вие знаете какво да правите. Някакви въпроси?
Въпроси нямаше.
— Окей, хора — каза той. — Да се захващаме за работа! Имаме десет минути.
Членовете на екипажа се разпръснаха според указанията. Само Девин остана с него.
— Щеше да ми показваш някого.
Преди принудително кацане екипажът често избираше неколцина доброволци сред пътниците — здрави яки мъже, които да помогнат по време на евакуацията. Като един от тях Арън бе набелязал мъжа, който каза, че е пилотирал „Чесна“.
Той грабна едно от фенерчетата в кухнята, включи осветлението и го насочи към широкоплещестия мъж.
— Ето го там — посочи Арън.
— Да, виждам го — отвърна Девин и се отправи към мъжа.
Арън се придържаше към мотото си, че ако хората запазят спокойствие и стриктно следват съответните процедури, шансът всичко да се развие добре значително нараства. Сега обаче се опасяваше, че нещата ще свършат много зле. Таеше съвсем мъничка надежда, че Джим Никълс ще успее да рестартира двигателите. В рамките на около петнайсетина минути ще трябва да приводни самолета. Нима бе възможно това да свърши добре?
Арън се опита да прогони отговора на собствения си въпрос. Вместо това реши да хвърли бърз поглед в първа класа и на горния етаж, с надеждата да открие Шарлийн. Съзнаваше, че е част от екипажа, но в този момент в ума му беше само Шарлийн. И в сърцето му.