Дали джобното й фенерче все още беше с нея? Тя се притесняваше, че може да го е изгубила, но за нейно върховно успокоение откри, че го стиска в лявата си длан.
Болката в главата и в левия й крак я измъчваше и трябваше да полага неимоверни усилия, за да контролира сетивата си.
Точно в този момент чу тропот на крака по стълбите.
Нещо или някой се приближаваше.
Костваше й доста усилия, за да се изправи. Като се клатушкаше и се опитваше да пази равновесие, тя успя да прогони болката от раните си. Страхът от това, което я очакваше, надви физическата болка. Прехапа език и с куцукане се отдалечи възможно най-бързо.
Единственият изход беше да върви напред. Умираше от страх да погледне назад. Продължи да върви, като имаше чувството, че нейният мъчител я настига. Тя си представяше как облечена в черно фигура я настига и забива острите си нокти в гърба й.
„Направи го! — чу да вика собствения си глас, дрезгав и задъхан. — Какво чакаш, по дяволите? Направи го!“
С хлипане подмина една седалка, забързана незнайно накъде. Вече не й пукаше.
Внезапно шумът зад нея изчезна. Това ли е?
Шарлийн замижа силно, очаквайки смъртта, което вече й беше познато.
Това определено не беше мястото, където искаше да прекара последните мигове от живота си.
Картината от рая се бе закодирала в съзнанието й.
Тя се е изтегнала върху белия пясък и Арън я гали. Слънцето грее над тях като огън в чистото светлосиньо небе. Той я целува и я люби бавно и страстно.
Шарлийн се събуди от прекрасния сън на плажа, за да попадне отново в студения мрачен кошмар, който се бе превърнал в нейна действителност.
Тя се изкушаваше да хвърли един поглед през рамо.
Тогава й стана ясно, че от пилотската кабина я деляха само девет метра. И вратата беше отворена. Насочи фенерчето натам и не видя никого вътре.
Пое дълбоко въздух и направи още една крачка напред. Не й пукаше за болката. Още една стъпка. И още една. Само още една.
Направо невероятно! Каквото и да се намираше зад нея, не се опитваше да я сграбчи или да я отвлече.
Тя се втурна напред. Челюстите й бяха стиснати силно, едната й ръка притискаше кървящия й ляв крак, а другата здраво бе сграбчила фенерчето, като че ли животът й зависеше от него. Стигна до пилотската кабина, влезе вътре и затръшна вратата зад себе си.
Носът на самолета беше наклонен напред. Навън цареше мрак. Огледа наоколо и разбра, че е сама.
Някой започна да удря силно по вратата. После чу оглушителен трясък. После още един. Под ярката светлина на фенерчето забеляза как се появяват вдлъбнатини по металната врата. Ключалката всеки момент щеше да поддаде, точно както беше поддала, когато баща й блъскаше по вратата.
Но тя не се предаваше. Все още не. Шарлийн завърза ръката си около дръжката на седалката на Джим. Събра сили и с неистов вик успя да се надигне.
Трети трясък.
Вратата едва се крепеше на пантите, помисли Шарлийн.
После всичко спря. За неопределен период от време настъпи тишина. Тя огледа пилотската кабина и успя да отпусне мускулите на ръцете и краката си. Секундите се нижеха.
— Шарлийн!
Тя чу глас, който прозвуча заглушено зад вратата.
— Шарлийн!
Този път гласът беше по-висок и принадлежеше на Арън.
Или поне звучеше като неговия глас. Но не можеше да е той. Не беше възможно!
За момент се поколеба, водена от късчето надежда, което й бе останало, хващайки се за него като удавник за сламка.
Но изведнъж сламката се счупи.
Арън вече не беше на борда на самолета. Или не беше на борда, или беше мъртъв, както всички останали. Това сигурно беше гласът на демона, който я бе проследил до пилотската кабина, а демонът не беше човек.
— Остави ме на мира! — истерично изкрещя тя. — Остави ме на мира, по дяволите!
Отново тишина. После го чу да вика отново.
— Шарлийн? Там ли си? Наистина ли си ти?
Гласът наистина звучеше като този на Арън.
— Отвори! Аз съм, Арън!
— Не, не си ти! — тихо промълви тя на себе си.
Дръжката се разтресе и блъскането започна отново, но този път не така силно и решително, както преди.
— Не мога да отворя вратата от тази страна. Ти трябва да отвориш, Шарлийн!
Тя не отговори. Беше замръзнала на мястото си.
— Отвори! — викаше Арън, като не преставаше да удря с юмрук по вратата. — За бога, Шарлийн! Ако можеш, отвори проклетата врата!