Тогава като че ли всичко се случи изведнъж. „Принцесата“ се разтресе и рязко забави ход. Джим чу силно трещене, като артилерийска стрелба, но нямаше никакво време да търси откъде идваше. Трябваше да държи възможно най-стегнато щурвала, за да предотврати бясното завъртане на самолета наляво или надясно и евентуално пълното му преобръщане.
„Трябва да запазя тази щайга цяла“ — отчаяно си мислеше.
— Пристигнахме — изръмжа той. — Пристигнахме където ни искахте!
Не се обръщаше към Грег или към Бен. Но кои бяха те? Джоди? „Принцесата“? Нямаше да се учуди особено, ако бяха едно и също. Сега вече абсолютно нищо не можеше да го учуди.
— Помогни ни, Господи! Моля те, помогни ни! — викаше той.
„Принцесата“ продължи бесния си път, като се клатеше и тресеше. Джим се пристегна с ремъците, очаквайки всеки момент крилата да се ударят в нещо и да се откъснат.
Водата се плискаше върху прозорците, като че ли навън валеше проливен дъжд.
„Това Тихия океан ли беше?“ — питаше се Джим. — Нима океанът се простираше и зад края на света?
Странно, но Джим забелязваше и най-малките детайли в уредите, лампите и цифрите по пулта за управление и контролните панели. Грег седеше до него, стиснал бедрата си в поза за аварийно кацане. Скоростта падна рязко и бе въпрос на секунди 747 да спре окончателно.
Изведнъж в пилотската кабина настъпи мрак, като че ли някаква огромна вълна беше заляла самолета и го беше погребала. Джим изкрещя. След ужасяващо разтрисане самолетът замръзна на място.
Джим примигна. Все още беше жив. Грег и Бен също.
Той се отказа от управлението и с увиснала челюст погледна колегите си.
— Тръгвайте! — извика им той. — Хайде, вървете!
Тримата пилоти бързо разкопчаха предпазните си колани.
Бен отвори вратата на пилотската кабина и излезе пръв, следван от Грег.
Джим се затича след тях, но на прага се поколеба.
Въпреки непредвидимото, което ги очакваше, той не можеше да не огледа за последен път мястото, което му бе служило предано толкова години наред.
Знаеше, че това беше неговият последен полет.
Още по-мъчителна бе мисълта, че никога повече няма да види дъщерите си.
Къде беше довел всичките тези хора от самолета? Дали поне бяха живи?
Погледна през страничния прозорец и за свое удивление съзря греещата луна. Видя и сребристи вълни. Съвсем не бе очаквал това, но то не го успокои. За него подобни картини вече не бяха доказателство, че се намираха в света, който познаваше.
Нямаше значение. Засега трябваше да направи всичко възможно оцелелите да бъдат изведени извън борда. Много скоро водата щеше да нахлуе вътре и самолетът ще започне да потъва. Нямаше време да стои и да бездейства.
Трябваше да видят какво имаше извън „Принцесата“.
В 5:51 той напусна пилотската кабина и се затича след Грег и Бен. Бизнес класата беше пуста. По негово нареждане пътниците бяха преместени в долния салон.
В бързината Джим мина покрай Шарлийн, без да забележи, че тя лежи в безсъзнание зад завесата на кухненското отделение, затисната от една количка.
Тримата пилоти изтичаха надолу по стълбите, попадайки в ръцете на всеобщата недружелюбна паника.
Пътниците се бяха струпали на пътеките, напирайки да напуснат самолета. Водени от инстинкта си за самосъхранение, мъже и жени се бутаха и блъскаха в отчаяно паническо бягство. Един мъж замахна с юмрук и удари в челюстта друг мъж, който се свлече на пода в полусъзнание.
Независимо от хаоса, който цареше, Джим беше доволен, виждайки колко много хора са оцелели. На пръв поглед не видя жертви, освен припадналия мъж.
И въпреки всичко главата му се поизбистри. Мислите му за Джоди и за края на света се поотдалечиха. Усещаше, че мозъкът му се съживява отново.
И тогава ужасът ги връхлетя с пълна сила.
31
Евакуация
След като Арън извика по високоговорителя „Готови! Готови! Готови!“, в салона се възцари ледена тишина. Той задържа дъха си. Кога ли ще настъпи краят? Как ли ще настъпи?
Страхуваше се да отвори очи. Памела стоеше пред него на пътеката. Студеното й мъртвешки бледо лице беше само на сантиметри от неговото.
В 5:49 ч. „Принцесата на Тихия океан“ се разтресе от зверски сблъсък. Арън имаше чувството, че главата му всеки момент ще се пръсне. После цялото му тяло започна да се тресе от преживения при удара шок. Предпазният колан се бе врязал в кожата му и дробовете му бяха останали без въздух.