Като се съвзе от замайването, което за момент го бе връхлетяло, Арън отново хвана дръжката, за да помогне на капитана. Самолетът продължаваше да скърца и да стене, като носът му се надигаше все повече и повече. Пътниците и екипажът стояха, седяха или лежаха в предните три секции. Не се опитваха да обуздаят хаоса. Това не беше по силите на никого.
В този момент се надигнаха одобрителни викове. Арън пусна дръжката, надигна се на пръсти и видя, че най-после хората от секция C можеха да излязат.
Той погледна Джим.
— Да опитаме пак.
Той отново дръпна силно дръжката и нададе вик, когато най-после тежката врата се отвори и евакуационните пързалки се показаха зад нея. Арън вдъхна дълбоко приятния аромат на морския въздух и стисна юмрук. После махна на пътниците.
— Скачайте! Скачайте! — викаше. — Един по един! Запазете спокойствие!
Част от тълпата се подчини на инструктажа само в началото. После, в неистовите си усилия да се измъкнат от обречения самолет, и почти събаряйки Арън и Джим, пътниците скачаха и се мятаха върху спасителната пързалка, която им служеше като носещ се по водата сал. „Дани де Вито“ беше сред първите, скочили от борда. Екипажът бе дал изрично нареждане жените и децата да бъдат евакуирани първи, но на „Дани“ и на останалите типове като него изобщо не им пукаше за някакви си инструкции. Само за секунди 25 души вече се намираха на пързалката, което беше максималният й капацитет.
— Чакайте! Спрете всички! — крещеше Арън.
Джим откачи пързалката от корпуса на самолета. След като я отблъсна с двете си ръце, тя отплува далеч в тъмнината.
— Насам! — викаше някой. — Насам!
Огромен мъж си проправяше с лакти път напред. Беше пилотът на Чесна, сега в качеството си на помощник. Когато издърпа дръжката върху панела на покрива на самолета, един жълт пакет се изръси долу. Беше голям и масивен като самия него и затова трябваше да го хване с двете си ръце. Джим и Арън поеха пакета от мъжа, завлякоха го до вратата и го хвърлиха в океана. На момента се задейства бутилката със сгъстен въздух и превърна жълтия пакет в шестоъгълен спасителен надуваем сал с малка стълба и въже за теглене. Арън бързо я завърза за корпуса.
— Добра работа — извика той на мъжа.
Облекчението и задоволството му нараснаха в момента, в който се изправи на крака. През другите изходи пътниците изскачаха от самолета един след друг. Той видя светлините на три спасителни надуваеми сала, които вече бяха във водата. Наистина доста хора бяха спасени.
После нещо се обърка тотално. Една жена, облечена в черно от глава до пети, се опита да прекрачи в гумената лодка, но се подхлъзна, катурна се във водата и бързо изчезна в дълбините на океана. Пилотът на Чесната не се поколеба. Той се гмурна с главата напред след жената. Когато най-накрая изплува на повърхността, беше обвил ръка около гърдите й, а тя кашляше и плюеше вода. Хората от лодката протегнаха ръце и изтеглиха и двамата на борда.
— Бог да благослови този човек! — каза Арън на Джим.
Все още дузини хора бяха вътре в салона. Сред тях имаше и ранени. Възрастен мъж с бяла брада беше ударен в главата и изглеждаше доста притеснен. Млада блондинка с мъртвобледо лице притискаше ръка към гърдите си. Арън се чудеше дали ръката й е счупена или рамото й е изкълчено.
Възрастна жена, която дишаше тежко, притискаше с две ръце гърдите си — явно страдаше от сърдечна недостатъчност. Арън отиде при нея, за да й помогне.
Внезапно самолетът силно се разтресе и пътниците започнаха да пищят. Арън пусна старата жена и докато вървеше с клатушкане към вратата, блъсна някакъв човек, който нямаше къде да се задържи и всеки момент щеше да падне.
Опашката на самолета потъваше все по-надълбоко, докато предната част на корпуса се издигаше все по-нагоре под натиска на нахлуващата вода. Арън беше застанал до вратата заедно с Джим.
— Връщам се обратно в салона. Още доста хора имат нужда от помощ.
Джим кимна:
— Върви!
Арън си проправяше път сред скупчилото се при изхода множество.
При другите два аварийни изхода в секция C също цареше хаос. Хората се блъскаха един през друг с писъци. Раздаваха се и юмруци. Въпреки всичко пътниците се измъкваха от самолета и скоро всички щяха да бъдат навън.
— Помощ! — чу се глас от тълпата. — Някой да ми помогне, моля ви!
В мъждивата светлина на малкото лампи в салона, които все още работеха, Арън видя няколко жени, които все още седяха със закопчани колани в седалките си. Той си проправи път до тях. Между едно момиче с конска опашка и млада брюнетка, седеше едра по-възрастна жена. От носа й капеше кръв и се стичаше по врата и гърдите й. Погледът й беше замъглен. Младата брюнетка бе извикала за помощ и сега отчаяно махаше към Арън.