След настъпилата тишина Арън чу друг звук. Наподобяваше рев на огромно животно, но той не виждаше нищо. Каквото и да беше това същество, което издаваше тези смразяващи звуци, то се изкачваше по стълбите към горния етаж.
Арън реши да не напуска „Принцесата“. Трябваше да открие източника на това странно явление, какъвто и да беше той. Можеше само да се моли, че това ще му помогне да се добере до Шарлийн. По време на този полет се бяха случили неща, които не би могъл да разгадае през целия си живот. Но тези звуци бяха истински и той трябваше да ги следва.
Това бе единственият коз, който оставаше да изиграе.
Арън изкачи първите няколко стълби и звукът отслабна. На стълбището беше тъмно като в рог. Той се поколеба.
Водата се плискаше в краката му и ако се окажеше, че целта, която преследва, беше само илюзия, това щеше да е равносилно на самоубийство. Дори и да откриеше Шарлийн на горния етаж, как, за бога, щяха да оцелеят?
Няма значение, продължавам.
В бизнес класата не беше толкова тъмно. Отнякъде идваше светлина, но не видя никого — нито мъж, нито жена, нито звяр.
Носът на самолета се издигна още повече. За да се задържи прав, той трябваше да се хване за дръжката на седалката. За миг, като върната назад филмова лента, му мина налудничавата мисъл, че по някакъв магически начин уредите в пилотската кабина са поправени, че всички системи са активирани и че „Принцесата“ се издига над океана, както птицата Феникс се ражда от пепелта.
Арън изгуби и последния лъч надежда в момента, в който чу нещо като експлозия откъм носа на самолета. Все пак, макар и накуцвайки, се запъти натам. Тогава чу силни удари на кратки интервали, точно като от метална топка за събаряне на стени. После всичко утихна.
Стигна до вратата на пилотската кабина, но тя беше затворена и доста повредена, като че ли е била атакувана от разярен бик. Бикът със сигурност обаче не я бе заключил, но сега нямаше значение. Това, което го озадачаваше, беше защо пилотите щяха да си правят труда да заключват вратата зад себе си, при положение че те бяха напуснали пилотската кабина веднага след спирането на самолета.
Арън натисна 1 на електронната ключалка. После натисна ENTER. Би трябвало в пилотската кабина да прозвучи звуков сигнал. Ако Шарлийн беше вътре, тя можеше да отвори вратата. Ако приемем, че беше в състояние да го направи.
Когато не чу отговор от другата страна на вратата, той чукна аварийния код 345 и отново натисна ENTER. Ако системата все още беше в изправност, в рамките на 30 секунди вратата трябваше да се отвори автоматично. Закъснителното време даваше възможност на пилотите да отменят кода и да задържат вратата затворена. Това бяха най-дългите 30 секунди в живота на Арън.
Закъснителното време изтече, но нищо не се случи. Това можеше да означава една от общо двете възможности: или системата беше отказала, което бе напълно възможно и правдоподобно, или вътре имаше някой, който съзнателно държеше вратата заключена. Добре, но Шарлийн никога не би…
— Арън — чу той да го вика един немощен глас.
Той рязко обърна глава.
До него, срещу стената, седеше Памела Дрейк. Тя протегна разложената си ръка и докато говореше, от подутите й напукани устни се стичаше вода.
— Помогни ми! — промълви тя с тънък немощен глас.
Арън беше замръзнал.
— Няма да ме изоставиш, нали? — умоляваше го тя. — Не мога да живея тук. Моля те, помогни ми!
От устата й продължаваше да тече вода. Тръпки полазиха цялото му тяло. Беше толкова поразен, че не можеше да продума.
— Аз те чаках — продължаваше Памела. — Мислех, че ще дойдеш, но ти не дойде.
Той хвърли бърз поглед към вратата на пилотската кабина. Изведнъж всички колебания, че Шарлийн можеше да е вътре, се стопиха.
За него тя единствена имаше значение. Видението до него просто се опитваше да го отклони от намерението му.
— Шарлийн! — извика той.
Отговор не последва.
— Шарлийн! — извика отново той, този път по-високо.
Изчака, но отговор не последва.
— Аз ще те взема със себе си. Ще взема и двама ви — изръмжа Памела.
Сега тя звучеше различно, като пленен вълк. С ъгъла на окото си Арън си помисли, че фигурата се надига, но набра смелост и не я погледна.