— Шарлийн… — ръмжи тя.
Шарлийн се събуди с писък, изпъната като струна.
Все още беше тъмно. Тя нервно кършеше ръце, изпаднала в ужасна паника. В един момент чу гласа на Арън и усети ръцете му, които я обгръщаха.
— Шарлийн! Господи! Какво има, скъпа?
Тя го гледаше ужасена.
— Тези неща… — каза тя, треперейки. — Те все още са на борда и се връщат за нас…
Джим се беше събудил от писъците й. Останалите пътници в лодката — също. Той се извъртя на колене и се доближи до нея и Арън.
— Боингът е на дъното на океана — увери я. — Ще направя всичко възможно никога, абсолютно никога да не бъде изваден на бял свят.
По бузите на Шарлийн рукнаха сълзи. Тя зарови лице в гърдите на Арън.
Нощта премина без други инциденти. Зазоряваше се.
През следващите няколко часа стана много задушно. Беше горещо като в пустиня, както и предишния ден. Лицето на Шарлийн пламтеше и тя умираше от жажда. Джим Никълс беше определил стриктни дажби на водата, без никакви изключения.
Двама пътника от една друга лодка — и двамата към седемдесетте — се оплакаха, че се чувстват зле. Положението на ранените не беше завидно, но състоянието на някои от тях бе направо критично.
Шарлийн нямаше никакви съмнения, че през следващите 24 часа щяха да умрат още хора. Никой нямаше да издържи още няколко дни, особено ако запасите от вода се изчерпат. Най-немощните ще си отидат най-напред — според закона за естествения подбор. На останалите им оставаше само да се надяват и да се молят.
Когато обаче слънцето беше в зенита си, то се случи.
Изведнъж, някъде високо над тях, чуха боботене. В първия момент Шарлийн помисли, че се задава буря. После забеляза малка черна точка в небето.
34
Пеперуда
Боботенето се усилваше и тъмното петно в небето стана по-голямо. Шарлийн се взираше в него, като не можеше да повярва, че това е хеликоптер, докато не го видя съвсем ясно. Машината кръжа известно време над надуваемите спасителни лодки, после бавно се спусна над огледалната повърхност на океана. Витлата описваха кръгове върху водата. Вратата на хеликоптера се отвори и един мъж спусна въжена стълба.
Оцелелите от Полет 582 зяпаха с отворени уста, като че ли бяха станали свидетели на посещението на извънземни с мистериозен космически кораб.
Лодката, в която беше и Шарлийн, се люлееше безмилостно. Хората около нея започнаха да крещят.
— Ще се преобърне! Ще се удавим — извика един мъж.
— Насам! Насам! Помогнете! — изкрещя друг.
Отчаяните им викове бяха заглушени от силния шум на хеликоптера. Шарлийн също беше останала без сили. Тя приемаше случващото се със завидно спокойствие, като че ли всичко ставаше насън. Не чу дори боботенето на хеликоптера.
Бяха спасени. Случваше се невероятното. Всички в лодките щяха да се спасят от смъртната си присъда.
Мъжът от хеликоптера се спусна по въжената стълба, подавайки ръка на първия попаднал му пътник. Беше жена и той я изтегли вътре. После следващия. И следващия.
Когато приблизително две дузини пътници вече бяха на борда, хеликоптерът излетя и отново се възцари тишина.
Но не за дълго. Около два часа по-късно хеликоптерът се върна. Шарлийн видя как се показва като гигантско черно насекомо в небето. Бяха качени още пътници и машината отлетя към базата си, където и да се намираше тя.
Долетя за трети път, след което отново и отново. Спасителната операция продължи през целия ден, чак докато кървавочервеното слънце се потопи в океана и нощта погълна последните отблясъци светлина.
Арън щеше винаги да я носи в сърцето си. Заедно с Джим, те бяха последните, които щяха да бъдат спасени. Когато вече бе в хеликоптера и той се издигна във въздуха, Шарлийн погледна към пръските на океана и за последен път се взря в мястото, където беше паднал боингът. Имаше чувството, че нощният океан там е станал по-черен, като зловеща гробница на тъмни сили.
Шарлийн се притисна по-силно към Арън, докато хеликоптерът ги отнасяше далеч от това прокълнато място.
Там съществуваше нещо повече от сиво ежедневие, мислеше си тя. Знаеше това от мига, в който бе преминала границите му още първия път.
Тази почти фатална катастрофа беше вторият път, когато тя напускаше другата ЗОНА. Шарлийн искрено се надяваше, че демонът, който обитаваше там, ще остане заключен завинаги сред руините на „Принцесата на Тихия океан“.