— Петдесет години — Екберг поклати глава. — Предполагам, затова не са имали нищо против да ни я дадат под наем.
Маршал кимна.
— Въпреки това чичо Сам не е особено щедър наемодател. Ние ще платим повече от 100 000 долара, за да подслоним снимачния екип само за една седмица.
— Тук цари голяма скъпотия — намеси се Съли.
Екберг отново се огледа.
— И войниците са задължени да стоят тук?
— Сменят се на шест месеца. Или поне пехотинците. На сержант Гонзалес изглежда му харесва тук.
Екберг поклати глава.
— Очевидно е човек, който бяга от нещо.
Минаха през тежките външни врати и влязоха в сборния район, после тръгнаха надолу по дългото помещение за аклиматизация с подредени от двете страни гардеробчета за парки и зимно оборудване. След това минаха през още една врата и влязоха в самата база. Макар база „Страх“ да беше мъртва от половин век, военната атмосфера си оставаше много силна: американски знамена, стоманени стени, прагматични решения. Върху избледняващите плакати по стените се четяха правилници и предупреждения срещу нарушения на сигурността. Широк коридор се простираше надясно и наляво от площадката след входа и изчезваше в неизвестното. Районите в непосредствена близост бяха добре осветени, но по-далечните места тънеха в мрак, пробиван от някое самотно островче светлина.
В далечния край на площадката зад стъклената предна стена на караулното седеше мъж във военна униформа, който четеше книга с меки корици.
Маршал видя как Екберг сбръчка нос.
— Съжалявам — каза той и се засмя, — на мен също ми отне седмица, докато свикна с миризмата. Кой би помислил, че арктическата база ще мирише на трюмна вода като боен кораб? Хайде да вървим да ви регистрираме.
Те пресякоха площадката и поеха към стъкленото гише на караулното.
— Тед — произнесе Маршал вместо поздрав.
Мъжът зад стъклото кимна и отговори:
— Д-р Маршал. — Той беше висок, младеещ, с късо подстригана рижа коса. На раменете му имаше нашивки на ефрейтор от инженерните войски.
— Това е Кери Екберг, която е пристигнала на разузнаване преди останалата част от екипа на документалния филм. — Маршал се обърна към Екберг: — Да ти представя Тед Филипс.
Филипс се загледа в жената със зле прикрит интерес.
— Едва тази сутрин получихме съобщението. Госпожице Екберг, моля да се подпишеш тук. — Той плъзна през отвора в долния край на стъклото дебела регистрационна книга.
Тя се подписа на посочения с чавка ред и я върна обратно. Филипс записа часа и датата, след това остави регистъра настрана.
— Ти ли ще я ориентираш из разрешените райони?
— Разчитай на мен — отговори Маршал.
Филипс кимна и след като стрелна още един поглед към Кери Екберг, отново насочи очи към книгата, която четеше. Съли поведе всички към близкото стълбище и групата започна да се спуска.
— Тук поне е топло — отбеляза Екберг.
— Само на горните етажи — обясни Съли. — Останалите се отопляват само колкото да не замръзнат.
— Какво искаше да каже с „разрешени райони“? — попита тя.
— В тази централна пететажна част от базата са били квартирите на офицерите и се е провеждала голяма част от подслушването и следенето — обясни Маршал. — Имаме пълен достъп до нея, не че някой е имал времето, а и желанието да я проучи основно. Имаме ограничен достъп до южното крило, където са складирани и се поддържат голяма част от компютрите. Военнослужещите живеят там, а ние имаме ограничен достъп до горните етажи. Нямаме позволение да влизаме в северното крило.
— Какво има там?
Маршал вдигна рамене.
— Нямам представа.
Излязоха в друг коридор, който беше по-добре осветен от горния. Покрай стените лежеше струпана разнородна стара екипировка, сякаш мястото е било изоставено много набързо. Тук имаше още гардеробчета и указателни табели, върху които стрелки упътваха към разнообразни инсталации: „Радарни изображения“, „Команден център“, „Записи и следене“. От двете страни на коридорите имаше врати с малки, защитени с метални решетки прозорчета. Те бяха обозначени не с имена, а с поредица букви и числа.
— Тук на равнище Б разположихме временните си лаборатории — обясни Съли, като махна с палец към вратите. — По-нататък са кухнята, офицерската столова и съвещателната зала, която превърнахме във временен район за почивка. Зад завоя на коридора са спалните помещения. За теб сме приготвили самостоятелна стая.