— А куршуг? — попита той. — Нарече го пазач на забранената планина.
— Когато боговете на мрака били затворени в планината, Анатак повикал куршуг да ги пази, за да е сигурен, че няма да избягат. Куршуг са създания от света на духовете. Не са богове, но са могъщи същества, които не благоволяват да се бъркат в начина на живот на народа. В продължение на много години една група от тях пазела планината. Но много бавно мракът на затворените богове покварил и тях. Те се превърнали в зли създания.
— Гълтачи на души — подхвърли Маршал.
Очите на тунита се стрелнаха за миг към него, после пак се отклониха.
Равнище Е беше дори по-претъпкано с непотребни вехтории, отколкото горните етажи, и напълно тъмно, затова тяхното придвижване се забави още. Гонзалес ги преведе край помещения с различни механизми и една резервна контролна зала, а накрая се спря пред подстанцията до нея. Махна на другите да почакат и влезе вътре. Маршал го наблюдаваше как отвори вратите на електрическото табло, нави няколко големи бушона по местата им, затвори вратите отново и дръпна шалтера. След като изръмжа от задоволство, той излезе в коридора.
— Сега в северното крило трябва да има ток — обяви сержантът.
После ги преведе покрай редица по-малки помещения, а на кръстовището зави надясно. Пред тях коридорът свършваше, преграден от тежък люк, затворен и заключен с катинари. Маршал погледна малко обезпокоено загасената червена крушка над него — предупредителният сигнал, който спирал всички без нужното разрешение.
Гонзалес погледна назад към Филипс.
— Пази ни гърба, докато аз се опитвам да отворя люка.
Маршал наблюдаваше с интерес как сержантът завърта едно по едно масивните резета с водопроводния ключ, докато резбата им протестираше с остро скърцане след половин век бездействие. След като отви и последното резе, той се опита да отключи катинара, като използва огромна връзка ключове, която измъкна от джоба си. Опита десетина пъти, докато улучи нужния ключ. Катинарът беше отключен и Гонзалес хвана дръжката и дръпна люка към себе си. Той се отвори с тихо пукане. От издъхналия уплътнител заваля гумен прах, а отвътре нахлу застоял въздух, примесен с мирис на плесен и разруха.
Отвъд люка мракът беше непрогледен.
— Все едно, че надничаме в гробницата на Тутанкамон — измърмори Съли. Маршал се досети какво иска да каже: в продължение на петдесет години никой не беше прекрачвал този праг.
Гонзалес бръкна встрани от люка, напипа ключа и го натисна. Чу се поредица от пукания и няколко от неизползваните половин век крушки се пръснаха. Но бяха останали достатъчно лампи, за да осветят тесен метален коридор, който изчезваше напред в сумрачното пространство. Всички прекрачиха люка и Гонзалес го затвори и подсигури с резетата.
— Това ми се струва сигурно убежище — подметна Съли, като гледаше одобрително тежкия люк и резетата.
Гонзалес поклати глави.
— Това нещо успя да се промъкне край нас, а аз и досега не знам как го направи. А в това крило също има вентилационни и ремонтни шахти, както във всички останали.
Поеха бавно по коридора към първата редица отворени врати. На Маршал въздухът му се стори пропит с прах и някаква металическа нотка.
Гонзалес се спря пред първата врата и светна вътре с фенерчето. Лъчът освети две дървени писалища със старомодни механични пишещи машини. Помещението явно беше някаква изнесена в това крило канцелария. Наполовина написана паметна бележка се виждаше на една от пишещите машини, а пожълтялата хартия се бе извила около валяка й. Гонзалес дръпна фенерчето и те се преместиха при следващата врата. Сержантът хвърли поглед вътре и Маршал го чу шумно да си поема въздух.
Приближи се, за да надникне и той. Множество пръски от засъхнала тъмна течност покриваха пода, стените и редиците уреди, които приличаха на електросъоръжения, в диви траектории. В единия ъгъл стоеше някакво електрооборудване, обгоряло и почти разтопено.
— Помещението за електроизмервания — обясни монотонно Усугук.
— Дори не са си направили труда да почистят кървавите петна — възмути се Съли.
Сержантът загаси фенерчето.
— Можеш ли да им се сърдиш?
Те продължиха надолу по тесния коридор, като по пътя палеха лампите. Имаше лаборатории, пълни с осцилоскопи и черни, прилични на кутии уреди, някои от тях по масите и върху стелажите, а други — още в дървените сандъци.
— Това трябва да е звуковото оборудване — предположи Феръдей.
Следващото помещение беше контролен център с мишпулт и поредица усилватели. Фенерчето на Гонзалес разкри, че далечната стена е стъклена, а зад нея видяха малко звукоизолирано студио.