По-нататък коридорите водеха наляво и надясно, следваше кръстовище, а централният коридор завършваше с друг тежък люк. Гонзалес го отвори, светна вътре и възкликна изненадано. Протегна ръка и светна лампите. Маршал се приближи заедно с останалите и се закова на място.
Стояха на тясна пътека, наподобяваща моден подиум, който бе разположен в центъра на голямо кръгло помещение. В далечния край на подиума имаше голяма площадка, може би три на три метра, затворена със стъклени стени. Цялата вътрешна повърхност на сферата беше покрита с тъмна полусферична облицовка. На различни места от стената стърчаха шипове.
— Боже мили — прошепна Фарадей. — Това е акустична камера. Без съмнение за тестване на звуковото оборудване.
— Не са успели да стигнат дотам — подметна Съли.
— Вярно. Предполагам, че експериментите са били проведени на друго място, след като крилото е било запечатано.
Логан се наведе към Маршал.
— Има само един изход.
Маршал се огледа.
— Така е.
— Акустична камера. И ти ли смяташ, че е това?
— Да. — Маршал се извърна, за да погледне историка. — Защо, ти не си ли съгласен?
Логан направи пауза.
— Всъщност не. Прилича ми повече на последното сражение на Къстър27.
48
Нещото се измъкна много бавно от мрака. Докато се движеше, сенки играеха по мускулестите му хълбоци. Кери се беше втренчила, изпълнена с ужас, докато създанието се показваше сантиметър по сантиметър от мрака, като плувец от басейн, и на сумрачната светлина започнаха да се виждат все повече и повече ужасяващи подробности. Голямата, с форма на права лопата глава, покрита с ниска, груба и лъскава черна козина. Късата горна челюст започваше с големи кучешки зъби, фланкирани от два бивника, зад които висяха стотици ужасяващи и остри като бръсначи мустачки, подобни на моржови. Широката мандибула, сравнително малка и леко изнесена назад, беше свързана с черепа чрез голяма костна панта. И най-шокиращото, защото ги беше виждала и преди, сякаш в някакъв друг живот, жълтите непримигващи очи, които ги гледаха вторачено със смесица от страстно желание и злонамереност.
— Божичко — измърмори Конти зад нея. — Божичко, колко е прекрасно. — Бавно, почти като на забавен кадър, той насочи камерата и започна да снима.
Улф стоеше непосредствено зад него. Той започна да вдига пистолета, но трепереше толкова неудържимо, че Кери чуваше как му тракат зъбите.
— Емилио — каза той със сподавен глас, — в името на Бога…
— Кери, бързо — прекъсна го шепотът на Конти, — пусни звука.
Но Кери не можеше да помръдне. Можеше единствено да гледа вторачено.
Толкова бавно, че тя не беше сигурна дали изобщо се движи, нещото започна да се приближава по изпъстрения със сенки коридор. Здравите предни крака бяха леко извити навътре, както при булдозите, и потропваха на закръглени, подобни на копита лапи, от които стърчаха жестоки хищни нокти. Сега можеха да го виждат изцяло. Беше дълго поне колкото млад кон. Линията на гърба му се спускаше от големите силни рамене до могъщите хълбоци, покрити с груби косми. Кери гледаше с раззината уста. Тогава втренченият й поглед почти неволно се върна към устата: извитите кучешки зъби, безбройната неописуема маса пипалца, виснали надолу зад тях. Когато забеляза, че пипалцата не само потрепват в хармония със стъпките му, но сякаш живеят свой собствен живот, от страх и отвращение я обзе немощ.
Болката в главата й ставаше все по-остра, а сърцето й се блъскаше в гърдите. Но въпреки това не можеше да отстъпи, дори не можеше да помръдне. Беше се вцепенила от страх. Сега създанието се спря и легна на земята на около шест метра от тях, готово за скок. Но нито веднъж не примигна, нито отклони поглед. На Кери й се стори, че очите му са твърди и дълбоки като топази, в които гори свиреп вътрешен огън.
То остана неподвижно в продължение на може би шейсетина секунди. Единствените звуци, които се чуваха, бяха бръмченето на камерата на Конти и нейното тежко дишане. Тогава то започна отново да се промъква към тях.
Това се оказа прекалено за Улф. С ниско стенание той се обърна и хукна обратно по коридора, а пистолетът му издрънча неизползван на пода.
Нещото отново спря, но този път за по-кратко време. Тесен и раздвоен розов език се показа изпод мустачките. После се удължи още и още, за да оближе първо едната, после и другата бивна.
В този миг Конти като че ли малко мръдна, защото започна да се смее. Първо тихо, а после по-силно. Или поне Кери в своя пароксизъм от ужас и смайване си помисли, че това е смях въпреки високия странен звук.
27
Известно и като битката при Литъл Бигхорн, където 210 кавалеристи под водачеството на полковник Къстър са победени от обединените сили на лакота и шайените под командването на Седящия бик. — Б.пр.