Хииии, пронизително се кискаше Конти, сега вече още по-силно, а камерата видимо се клатушкаше на рамото му. Хииииииии…
— Емилио — прошепна Кери.
— Заснех го! — извика Конти почти истерично. — Заснех го! Заснех го! Хиииииии…
С два скока нещото се метна срещу него и със силен удар го изстреля във въздуха. Камерата полетя по коридора, удари се в стената и щом падна на пода, се пръсна на парчета. Когато Конти падна обратно, създанието го хвана с огромните си предни лапи и започна да го върти като занаятчия грънчарското колело. Приближаваше го до муцуната си, за да прекара висящите от горната челюст остри като бръсначи мустачки по тялото му от главата до краката, и го месеше като тесто. Капки кръв захвърчаха във всички посоки, пръскаха тавана и стените, а улучените крушки се пръскаха от мокрото им докосване. Лудешкият смях на Конти премина в остър писък, който рязко се усили. Създанието на мига напъха главата на режисьора в устата си и захапа. Писъкът заглъхна, после се чу нисък пукот и настана тишина. Тогава Кери най-сетне отново усети краката си и изтича покрай Конти и кошмарния звяр, без да я е грижа за мрака и препятствията по пътя й. Докато тя хвърчеше надолу по покрития със сенки коридор, за да избяга от цялата лудост, от Конти отново се чуха звуци, но не смях или писъци, както досега, а острият пукот на трошащи се кости: храс, храс, храс…
49
Когато Маршал влезе в контролното помещение с черна метална кутия в ръка, видя Съли и Логан зад стъклената стена, наведени над една количка от неръждаема стомана. Погледна към нея и изпита разочарование. Приспособлението, което беше разположено върху нея, приличаше повече на детски комплект за сглобяване, отколкото на оръжие, което трябва да убие двутонно чудовище. На най-горната платформа лежаха множество аналогови и примитивни цифрови уреди: потенциометри, електрофилтри, нискочестотни осцилатори, затихватели, контролери, и всичко това — свързано с гора от разноцветни кабели. На долната табла стоеше стар лампов усилвател, свързан чрез тънки червени кабели с един басов високоговорител и високочестотен драйвър.
Групата беше прекарала последния половин час в отваряне на сандъци и разглобяване на неизползваните уреди по стелажите. Опитваха се трескаво да сглобят машина, която е способна да генерира широк диапазон високочестотни звукови вълни с най-голямата възможна амплитуда. Накрая свалиха високочестотния високоговорител от по-голямо студийно устройство и се отказаха от басовия високоговорител заради предположението, че по-скоро високите честоти ще навредят на създанието. Макар че Маршал бе предложил тази идея най-вече защото тя беше единствената, която сякаш им даваше някакъв шанс, той много добре съзнаваше какъв риск поемат. Дали устройството изобщо ще проработи и ще възпре ли създанието? Сглобяваха го върху количка с колела, за да могат да го поставят навсякъде. Най-добре щеше да я сложат извън научното крило, за да имат къде да отстъпят, в случай че планът се провали.
Той подаде на Съли металната кутия.
— Това е модулаторът с аналогови диоди. Феръдей успя да свали от него звуковия излъчвател.
Съли го остави на горната платформа, свърза два кабела към него и изръмжа доволно. След като акустичното оръжие беше сглобено, климатологът престана да тъне в съмнения и започна да се вълнува от заложените в него възможности.
— Първо ще се опитаме да излъчим бял шум. Сигнал с еднаква мощност в предварително нагласена дължина на вълната. Това ще ни осигури най-ефикасното увеличаване на акустичното налягане. — Той погледна към Маршал. — Къде е Феръдей в момента?
— В помещението с екипировката, събира резервни части.
— Значи остават само сухите батерии. Случайно да си видял такива?
— Не, но не съм и търсил. Бях прекалено зает да разглобявам преобразувателите.
— Тогава аз ще ида да потърся. — Климатологът се изправи, пресече контролното помещение и излезе в коридора. Преди да поеме наляво, той хвърли къс поглед през дясното си рамо.
Маршал знаеше защо Съли погледна надясно. Той също стрелна поглед натам, преди да влезе в контролното помещение. Този път водеше към главния люк на научното крило, където Гонзалес и Филипс стояха на пост с готови за стрелба автоматични карабини и дебнеха за появата на създанието.
Тогава усети, че Логан го гледа.
— Имаш ли някаква идея какви секретни изследвания са се провеждали тук? — попита историкът.
Маршал вдигна рамене.
— При положение че само малка част от екипировката е сглобена, а по-голямата все още е в сандъците или просто се търкаля наоколо неразопакована, е много трудно да се каже. Но от разнообразието на пасивни звукови уреди, защото не видях кой знае колко активни звукови устройства, бих казал, че са се надявали да оборудват радара за ранно предупреждение с невидим звуков излъчвател.