— Няма батерии — обясни Феръдей. — Трябваше да го захраним с ток отвътре. Кабелите стигат само дотук.
— По дяволите — възкликна Маршал, — намерете контакт някъде отвън.
— Няма време — отговори Съли.
— Прав си, че няма време. Нещото ни следва по петите и не бива да излагаме сигурността на научното крило с открит…
Маршал спря насред изречението. Тогава Кери също го усети. Пълзящото предчувствие, по-скоро шесто чувство, отколкото реално усещане, което накара космите й да настръхнат. Тя потрепери от ужас. Този път отстъпи и хвърли поглед през рамо.
В този миг иззад ъгъла безшумно се показа черна сянка и започна да се спуска по стълбището към тях.
51
— Хайде, хайде! — викна Маршал и я задърпа надолу по коридора, а после през отворения масивен люк. М16 го блъскаше в гърба със забравена, но добре позната тежест. Зад прага на люка стоеше Съли с бледо, но решително лице и работеше с контролните инструменти на звуковото оръжие. Дълги електрически кабели се простираха обратно до електрическата подстанция и бяха изпънати докрай, за да се използва всеки сантиметър дължина. Големите драйвъри, разположени на най-долната табла, бръмчаха мощно, а басовият говорител потрепваше едва забележимо. Отзад стояха Логан и Феръдей с тревожни погледи. От двете им страни бяха Гонзалес и Филипс, които бяха заели поза за стрелба от коляно и държаха карабините насочени през люка към коридора. Усугук стоеше зад тях. Той държеше медицинската си кесия с две ръце и напяваше тихо и монотонно.
Маршал бързо се огледа. Точно такова положение се беше надявал да избягнат. Широко отворен люк, оръжието в научното крило, неизпробвано и недоказано, а те всички изложени на опасност и уязвими.
— Трябва да затворим люка — каза той. — Просто го затворете.
— Ще имаме време — отговори Съли. — Ако не сработи и не спре създанието, ще имаме време да го направим.
Маршал отвори уста, за да възрази, но в този миг откъм кръстовището се забеляза движение. Всички очи се насочиха към сумрачния коридор пред люка. Пред очите им бавно изплува огромна фигура. Маршал се загледа със смайване в характерните черти на създанието: широката, прилична на права лопата глава, зъбите, които проблясваха злокобно, десетките остри като бръсначи пипалца, които висяха надолу. Това беше създанието от неговите кошмари, но още по-страшно. Беше видял върха на главата му през леда, но нечистотиите в него милостиво бяха скрили противната долна част от очите на учените. Може би, макар да не беше съвсем сигурно, ако бяха видели тези ужасяващи зъби през леда, тези мустачки, които се виеха като змийско гнездо, нямаше никога, никога да позволят това ужасяващо чудовище да бъде размразено. За миг той просто зяпна, скован от ужас и изненада. После свали оръжието от рамото си и дръпна Кери към Феръдей.
— Заведи я някъде навътре в научното крило. Намери възможно най-сигурното място и се заключи там с нея.
— Но… — опита се да възрази Феръдей.
— Райт, моля те, действай.
Биологът се поколеба за миг, после кимна, хвана Кери за лакътя и двамата тръгнаха обратно по коридора, минаха покрай войниците и тихо напяващия Усугук, завиха зад ъгъла и изчезнаха от погледа му.
Маршал се обърна отново към кошмара, който сега беше изцяло пред очите им, приклекнал готов за скок на кръстовището. Зад гърба си чуваше някой да диша усилно.
— Не — каза Филипс с писклив отчаян глас. — О, Господи, моля те, не отново.
— Спокойно, войнико — изръмжа Гонзалес.
Съли, който също дишаше тежко, избърса ръце в ризата си и ги постави отново върху потенциометрите и копчетата на осцилаторите. Маршал бавно се промъкна напред, направи шест предпазливи крачки до вътрешната страна на люка и клекна зад металната стена. Потупа долната част на пълнителя, за да се увери, че е поставен както трябва, дръпна назад затвора, за да вкара патрон в камерата, плъзна ръка по ръкохватката и освободи предпазителя.
Създанието направи крачка напред и огледа всички подред с немигащите си очи.
— Веднага щом си готов, приятелю — обади се Съли.
Съществото направи още една преднамерена крачка напред. В сплъстената козина на могъщите му рамене имаше голи места, следи от куршуми, и през тези белези Маршал видя нещо, което му заприлича на змийски люспи.
Ръцете на Съли трепереха силно.
— Първо ще опитам с вълна бял шум — обяви той.
За момент единственото, което се чуваше, беше тежкото дишане на Филипс. Чу се как още едно оръжие беше заредено, а после от драйвърите се понесе пращене на статично електричество.