Създанието направи още една крачка.
Гласът на Съли беше напрегнат и висок.
— Ще вдигна звуковото налягане до шейсет децибела и ще включа филтър за ниски честоти.
В коридора звукът рязко се усили, но създанието продължаваше да напредва.
— Няма резултат — отбеляза Съли, надвиквайки шумотевицата. — Сега ще пробвам с проста вълнова форма. Триъгълна вълна с основна честота 100 херца.
Пращенето на статичното електричество заглъхна и бе заменено с ниско бумтене, което бързо стана по-високо.
В коридора създанието спря.
— Сега ще опитам с квадратна вълна — обяви Съли. — Вдигам честотата до 390 херца при мощност 100 децибела.
Звукът се разшири и стана по-сложен. В това време Маршал започна да чува, или поне така му се стори, странно далечно пеене. То приличаше на ниските тонове на някакъв страховит орган, породени от далечен вятър. Сложен, чуждоземен, тайнствен звук, който нямаше нищо общо с формите на вълните, които Съли създаваше. Маршал усети главата си странно изпълнена от някакво сякаш вътрешно налягане.
Създанието изглежда се поколеба, защото замря с вдигната могъща предна лапа.
— Сега ще добавя синусов осцилатор — чу се треперещият глас на Съли. — Ще вдигна честотата до 880 херца.
— Дай газ на децибелите — извика Маршал през рамо.
Звукът се усили още и металните стени на коридора започнаха да вибрират.
— Преминаваме границата на болката! — извика Съли. — Сто и двадесет децибела!
Звуковият поток, който се сля с пълнотата в Маршаловата глава, заплашваше да стане влудяващ. Създанието отстъпи крачка назад. Бедрата му потрепваха слабо, сякаш от неконтролирани тремори. То поклати заострената си глава. Веднъж, два пъти с резки движения, сякаш изпитваше силна болка.
— Сега само синусната вълна! — изкрещя Съли. — Работи!
И тогава най-неочаквано създанието приклекна, готово за скок.
Няколко неща се случиха едновременно. Филипс и Съли извикаха от смайване и страх. Силата на звука, който устройството произвеждаше, се усили още, разшири се и стана още по-сложен. Гонзалес даде едва доловима команда за стрелба. Над главата му започнаха да свирят куршуми, вдигайки надолу по коридора снопчета сив пушек, когато отскачаха с писък от стените и струпаните купчини екипировка. Маршал вдигна автоматичната карабина и натисна спусъка. Виждаше линията на куршумите, които изскачаха от цевта, удряха създанието и отскачаха от него. Гледаше как нови ивици змийска плът с цвят на обсидиан се появяват изпод козината, докато куршумите оголваха още участъци екзоскелет. В този критичен миг, миг на крайно напрежение, времето сякаш забави ход и действителността избледня. Маршал имаше чувството, че може да вижда всеки отделен куршум от залповата стрелба и да го проследи как лети надолу по коридора в своето яростно и безплодно пътуване.
И тогава звярът скочи. Маршал на мига се метна към люка в отчаян опит да го затвори, без да обръща внимание на стрелбата, която Гонзалес и Филипс не прекратиха. Но създанието се движеше с удивителна бързина. Преди да успее да примигне, то мина през люка и влезе, повали Маршал настрана и го запрати в стената, в която той се удари болезнено. Но веднага прескочи оръжието, обърна го и с целенасочена ярост стисна Съли с предните си лапи и само с две диви завъртания откъсна ръцете от раменете му.
52
Маршал се надигна на лакът, замаян за миг от силата на удара. Централният коридор на научното крило се беше превърнал в лудница от звук и насилие. Ужасяващото създание разкъсваше виещия Съли, а от откъснатите крайници на климатолога пръскаше кръв по стените и пода и ги оцветяваше в алени дъги. Гонзалес и Филипс отстъпваха с несигурни крачки, опитвайки се да си осигурят чисто поле за стрелба. Количката със звуковото оръжие лежеше на една страна, а колелетата й още се въртяха. Усугук мина пред войниците, стиснал в ръце шаманската магия, а напяването му се усили и стана още по-настоятелно.
С пищящи от удара уши Маршал видя как звярът хвърли виещия Съли във въздуха с мощен замах на една от предните лапи. Втори удар запрати учения през вратата в изнесената в научното крило канцелария. Създанието се хвърли след него и изчезна от погледа му. От вътрешността на помещението се разнесе страховит трясък на разбити мебели, а после и плясъкът на тяло, което се удря в стените. Писъците на Съли се накъсаха.
Маршал се опита да стане на крака. Залитна и си наложи да се изправи. Беше прекалено късно и Съли щеше да умре. Всички щяха да умрат. За секунда се запита дали има време, за да се измъкнат от научното крило и да затворят вътре чудовището, но бързо отхвърли тази мисъл. Нямаше време. Всичко свърши. Нещото щеше да убие Съли, а след това щеше да се заеме с тях. Един по един.