Създанието направи крачка към тях. Маршал бързо нагласи първия осцилатор на квадратна вълна с честота 30 херца и се увери, че амплитудата на излъчване е 100 децибела. После натисна бутона за тон. Залата се изпълни с нисък звук, малко над прага на слуха.
Създанието се хвърли напред.
Маршал трескаво започна да пресмята наум. Втора нота, свободна от обертонове, няколко октави по-висока… В това време създанието увеличи скоростта и започна да се приближава с големи скокове по коридора. Той нагласи и втория осцилатор на квадратна вълна и нагласи честотата на 800 херца.
— Господи! — извика Логан.
Гонзалес и Филипс бяха започнали да стрелят. Над воя на високоговорителя Маршал можа да различи накъсания писък на Филипс, който изпусна нервите си и започна да стреля безразборно нагоре-надолу. Създанието стигна при войниците, спря отново да разтърси силно глава, а мустачките му се залюшкаха диво наляво-надясно. Филипс изпусна карабината си, изправи се на крака и хукна надолу по коридора с ридания. Създанието приведе глава, после я вдигна отново и с едно чудовищно замахване на предния крак запрати Гонзалес, който продължаваше да стреля от упор, обратно в акустичната камера. Той прелетя, преобръщайки се във въздуха над главите на Маршал и Логан. После се блъсна с трясък в задната стена на акустичната камера, плъзна се по нея към пода на шест метра под него и остана да лежи замаян в гънките изолация и гумена пяна.
Ръцете на Маршал вече не трепереха, а се тресяха, докато се опитваше да настрои третия и последен осцилатор, този път на много висока честота — 60 000 херца. С бърз поглед се увери, че лентовият амплитуден филтър е включен. После стисна главния потенциометър и го завъртя докрай. Призрачното „ииииии“ на синусоидалната вълна стана по-тихо и накрая спря напълно.
— Какво правиш? — произнесе Логан през стиснати зъби. — Ти го спря и сега ще му паднем в ръчичките!
— Искам да го примамя вътре в камерата — отговори Маршал тихичко. — Ще имаме само една възможност да го направим и това трябва да му държи влага.
С точно почти грациозно движение, което изглеждаше не на място за такъв огромен звяр, създанието прехвърли единия си преден крак през прага на люка. Другият го последва. То погледна първо наляво, после надясно, а жълтите му очи поглъщаха акустичната камера. Странното ниско пеене в ушите на Логан се усили, а болката в главата му стана непоносима. Сега вече създанието беше вътре в камерата и пристъпи върху модния подиум. Той изскърца под тежестта му. Една крачка, втора… създанието приклекна на задните си лапи, приготвяйки се за още един, но този път последен скок.
Трябва да можеш и да танцуваш върху него, каза си Маршал и с рязко движение завъртя копчето за амплитудата на 120, а потенциометъра докрай.
Акустичната камера мигом оживя от звука. Човек имаше чувството, че полусферата е пълна с милиони оси, които жужат едновременно. Създанието скочи, въпреки че цялото му тяло се гънеше. Маршал завъртя копчето и увеличи мощността на 140 децибела. Създанието се сгърчи във въздуха, този път треморът беше по-мощен и го накара да се присвие. Това възпрепятства скока му и то се стовари тежко на пода, разтърсвайки силно пътеката. Сега цялата вселена на Маршал се беше съсредоточила в трескавото ужасяващо бръмчене, което се носеше из камерата и усилвайки се от само себе си, създаваше едно независимо кресчендо с такава мощ и наситеност, че проникваше през всичките му пори. Създанието успя да се качи обратно на пътеката и направи крачка напред. Първо с едната лапа, после с другата, а кървавите му нокти драскаха по металните плочи и придърпваха масата му напред. Маршал дишаше на пресекулки, но се стегна, стисна копчето на потенциометъра и го завъртя до края. 165 децибела — това беше амплитудното равнище на двигателя на реактивен самолет. До него Логан си запуши ушите с ръце. Отвори уста и закрещя, но викът му беше напълно заглушен от звуковия бараж. Носещото се „ииииии“ сякаш се превърна в част от същността на Маршал. Той също вдигна почти несъзнателно ръце към ушите си, но те бяха слаба защита срещу смазващата сила на звука. Пред очите му затанцуваха петна и той усети, че ще припадне.
Създанието се закова на място. Друга силна тръпка разтърси тялото му и го накара да приклекне на задните си лапи. То вдигна глава, разтвори отвратителните си челюсти, от чиито кучешки зъби все още капеше кръвта на Съли, а под тях мустачките се гънеха яростно. Наклони глава настрана и стовари челюстите си със страшна сила върху пътеката веднъж, а после втори път. След това се надигна малко и се дръпна назад. Докато Маршал го гледаше, изведнъж главата му се пръсна сред потоци мозък и слуз и ги изпръска с кървав дъжд, преди да се стовари точно пред краката им. Измокреното звуково оръжие произведе волтова дъга и изпуши, а след миг утихна сред взрив от искри.