Въпросът увисна в студения въздух, но остана без отговор. В тишината, която последва, Маршал чу далечния плясък на хеликоптерни витла.
— Това сигурно е моят транспорт — измърмори Логан. Той вдигна торбата, която лежеше в краката му.
— А ти? — попита Маршал.
— Какво аз? — отвърна Логан, докато премяташе чантата с преносимия компютър през рамо. — Ако някой от вас мине през Ню Хейвън, обадете се.
— Това не е отговор. Ти на коя теория отдаваш предпочитание? На научната или на духовната?
Логан го изгледа с леко присвити очи. Вместо да отговори, зададе въпрос.
— Докторе, ти къде си израснал?
Това беше последното нещо, което Маршал очакваше да чуе.
— В Рапид Сити, Южна Дакота.
— Имаше ли домашни любимци?
— Разбира се. Три дакела.
— Като дете ходил ли си на дълги екскурзии с кола?
Маршал кимна удивен.
— Фактически всяко лято.
— Да си губил някое от кучетата, когато сте спирали за почивка?
— Не.
— Но аз да — каза Логан. — Бъркли, моят ирландски сетер. Обичах това куче повече от всичко. Избяга от едно място за пикник в Оклахома. Цялото семейство го търсихме в продължение на три часа, но не го намерихме. Накрая се наложи да тръгнем. Бях неутешим.
Хеликоптерът вече кацаше извън оградата, вдигайки облаци фин като пудра сняг. Маршал погледна Логан и се смръщи.
— Не разбирам, какво общо има изгубването на кучето с…
И точно в този миг разбра какво загатва Логан. Примигна изненадано, когато му светна.
— Но тези туристи, за които ти намекваш, идват от много по-далече от Рапид Сити, Южна Дакота.
Логан кимна.
— Да, от много, много по-далече.
Маршал поклати глава.
— Наистина ли вярваш в това?
— Аз съм енигмолог. Моята работа е да развихрям въображението си. Както каза нашият приятел Феръдей — само теория и предположения. — Логан се усмихна, стисна подред ръцете им и закрачи към чакащия хеликоптер. Когато пилотът отвори вратата за пътника, той се обърна.
— Обаче предположението си го бива, нали? — извика през шума на турбините. После се качи и затвори вратата. Хеликоптерът започна да се издига, прелетя над ледник Страх, тъмносин на фона на синьото небе, после зави рязко на юг и полетя към цивилизацията, оставяйки зад себе си страната на духовете.