— Ще се регистрирате ли, сър? — попита жената на рецепцията.
Логан поклати глава.
— Тук съм за обиколката.
— Разглеждането на бункера започва в десет часа.
— Запазих си индивидуално посещение. Казвам се Логан — и той плъзна визитката си по мраморния плот на рецепцията.
Жената разгледа картичката, обърна се към компютърния монитор и набра нещо на клавиатурата.
— Чудесно, д-р Логан. Бихте ли седнали във фоайето?
— Благодаря. — След като взе чантата си за документи, Логан прекоси кънтящото фоайе, увенчано с купол, и седна между две огромни коринтски колони, драпирани в червена коприна.
В течение на седем десетилетия хижата беше много популярна сред играещите голф и ловуващи аристократи от Стария доминион17, но през последните години си бе спечелила странна слава. Причината беше поддържаният на това място от 1952 година много секретен бункер за официални лица от правителството на Съединените щати. В случай на ядрена война конгресмените, сенаторите и други служители можеха да се оттеглят в скривалището под Олд Раг Лаундж, за да координират оттук военните операции, да гласуват нови закони и да се грижат за управлението на Америка, ако разбира се, все още беше останала страна, която да управляват. Докато оглеждаше пищното лоби, Логан се усмихна леко. Разбираемо беше защо водачите на правителството бяха избрали това място, за да се напъхат под земята. То се намираше достатъчно далеч от Вашингтон, за да избягнат най-лошото от холокоста, но въпреки това прекрасно оборудвано, за да преживеят Армагедон в удобство и лукс. Въпреки че бункерът беше изваден от активна служба през осемдесетте години, до 1992 г. все още се водеше в списъка със секретни обекти. Сега служеше за исторически музей, магнит за любителите на конспиративни теории — доста странна туристическа забележителност.
Логан вдигна очи и видя един нисък, малко дундест мъж с бял ленен костюм и панамена шапка, който бързаше през фоайето.
— Д-р Логан?
Заговореният се изправи.
— Да.
— Пърси Хънт, официалният историк на хижата. Тази сутрин аз ще бъда вашият фасилитатор.
Фасилитатор, помисли си Лоугън, докато стискаше протегнатата му ръка. Сигурно е онова, на което в старата хижа му викаха гид.
— Благодаря ви.
— Вие сте от Йейл. Прав ли съм? — Хънт стрелна очи към малък сгънат лист. И сега преподавате в Университета „Регина“ средновековна история?
— Да, но в момента съм в творчески отпуск.
Хънт пъхна листчето в джоба на сакото си.
— Чудесно. А сега бихте ли ме последвали, моля?
Той го поведе към арката в далечния край на фоайето, която ги пропусна в коридор с елегантен дебел мокет. Стените му бяха покрити със спортни гравюри.
— Бункерът има два входа — каза Хънт. — Голяма външна врата, вградена в задната част на планината, която се използва от камиони и други тежки транспортни средства, и един асансьор зад главната конферентна зала на хотела. Ние ще влезем оттам.
Минаха покрай закрит плувен басейн, украсен с фалшиви гръцки мраморни статуи, банкетна зала, бална зала и влязоха в голяма, добре обзаведена конферентна зала. Без да спира, Хънт се насочи към двойната врата в дъното, покрита с тапети, за да прилича на останалите стени в залата.
— Конгресът е щял да използва това пространство за заседанията си, стига да е оцеляло — обясни той. — В противен случай щели да ползват по-малките помещения долу. Той посочи стената пред тях. — Тя защитава противовзривните врати на асансьора. — Отвори вратите с известно усилие и отзад се показа малко помещение с друга врата в далечния край. След като я отключи с ключ, който държеше закачен на ланец, Хънт го въведе в голям асансьор, боядисан в зелено. Щом затвори вратата, използва същия ключ, за да отключи командното табло на асансьора. По него нямаше копчета за различни етажи, нито някакви светлинни индикатори.
Спускането продължи много дълго. След като минаха тридесетина секунди, Хънт се обърна към своя гост.
— Е, д-р Логан, какво точно ви интересува? Техническите съоръжения? Квартирите? Лазаретът? Питам, защото учени, които си поръчват частна обиколка, се интересуват от нещо съвсем определено. Колкото повече ми кажете, толкова повече ще мога да ви помогна.
Логан го погледна.
— Всъщност, господин Хънт, сам по себе си бункерът не ме интересува.
— Не ви интересува? Тогава защо…
— Тук съм, за да прегледам архива „Омега“.
Очите на Хънт се ококориха.
— Архивът? Съжалявам, но това е напълно невъзможно.
17
Прякор на Вирджиния, защото като колония на Британия по време на гражданската война остава вярна на короната. — Б.пр.