— Информацията в тези архиви беше разсекретена в… — Логан погледна часовника си — … осем часа тази сутрин. Значи преди седемдесет минути. Сега той е общественодостъпен.
— Да, да, обаче съответните процедури по разсекретяване… преглеждане, проверки и други подобни… първо трябва да се направи това и тогава… А и молбите трябва да минат по каналния ред.
— Мен ме интересува само едно досие. Можете да гледате, ще го прочета във ваше присъствие. А щом стана дума за каналния ред, мисля, че ще приемете това за достатъчно, за да премахне всякакви възражения. — Логан отвори чантата си, извади сгънат лист, в чийто горен край беше отпечатан гербът на Съединените щати, и го подаде на Хънт.
Нисичкият мъж плъзна поглед по писмото, а очите му се ококориха още повече. Той облиза устни и каза:
— Много добре, д-р Логан. Много добре, но аз въпреки това се нуждая от устно разрешение.
Логан посочи подписа в долния край на писмото.
— Разбира се, ако настина желаете да го обезпокоите… можете да го направите. Обаче, след като се върнем в хотела. Ще ми трябват само няколко минути, ако бъда оставен да проведа проучването си, без да ми се пречи.
Хънт свали очилата, избърса ги в пеша на сакото, върна ги на място и накрая намести сламената си шапка.
— Мога ли да попитам… — гласът му затрепери и той се изкашля — какъв интерес може да има професор по средновековна история към архива „Омега“?
Логан го погледна благо.
— Господин Хънт, както споменах по-рано, аз съм в творчески отпуск.
Вратата на асансьора изскърца и се отвори към бетонен тунел с полукръгъл таван и метални решетки по пода.
— Моля, последвайте ме — измърмори Хънт и закрачи бързо надолу по тунела. Беше много студено и влажно. Редица крушки с нагряващи се жички висяха от тавана в кръгли фасунги на къси кабели и осветяваха пътя им. Високо на една от стените бяха закрепени дълги зелени тръби, които потъваха дълбоко навътре в бункера. Хънт наложи бърз ход, защото очевидно вече не беше разположен да води разговори. Минаха край няколко отвора на пресичащи пътя им тунели и покрай нещо, което приличаше на спалня, после край голямо помещение с телевизионни камери, чиято задна стена беше покрита със снимки на сградата на Капитолия, заснета в сезона, когато цъфтят черешите. Тогава Хънт свърна встрани от главния коридор. Прекоси помещение, пълно с контролни табла на електрически уреди, и стигна до малкото преддверие след него. Плъзна настрана една фалшива стена в задната част на помещението и пред погледа му се показа тежка метална врата, окачена на масивни панти. Хънт извади друг ключ от джоба си и го пъхна в централно разположената ключалка.
— Архивът е оттатък — каза той. — Моля, намерете досието и го прегледайте колкото може по-бързо, защото трябва по най-бърз начин да получа разрешение.
— Няма да се бавя — успокои го Логан.
Хънт се смръщи и кимна. След това завъртя ключа и дръпна вратата да се отвори. От черната вътрешност на помещението ги лъхна застоял и прашен въздух. Миризмата накара пулса на Логан да се учести.
Архивът „Омега“ беше точно такова откритие, заради което Джеръми Логан, чиято титла на учен медиавист, макар и вярна, беше нещо като благородническа димна завеса, живееше. През годините след Втората световна война правителството се беше възползвало от полагащата се на конгресния бункер секретност, за да съхранява там много тайни военни архиви. Макар самият бункер да беше разсекретен цяло десетилетие по-рано, трябваше да минат още много години и да бъде оказан голям политически натиск от историци, журналисти и защитници на правото на информация, за да отпаднат ограниченията върху архива „Омега“. И макар че технически погледнато той беше разсекретен тази сутрин, стандартната процедура изискваше представители на службите по сигурността да прегледат досиетата и преди да бъде разрешен достъпът на широката общественост до тях, да махнат онези, които все още са смятани за тайни. За да си осигури кратко посещение преди това окончателно прочистване на архива, Логан беше изискал да му върнат няколко услуги.
Помещението, в което влезе, беше напълно тъмно, но някакво шесто чувство му подсказа, че е голямо или по-точно огромно. Той опипа стената до себе си, почувства цяла редица ключове и щракна наслуки няколко от тях.
С лек шум цели редици луминесцентни лампи започнаха да примигват и да се пробуждат за живот на различни места пред него, заливайки с малки кръгове светлина океана от мрак, който се простираше на всички страни. Той щракна още ключове и най-сетне целият архив беше залят от светлина. Безброй триметрови масленозелени шкафове с чекмеджета бяха подредени в болезнено прави колони, простиращи се назад, докъдето стигат очите. Той стоеше на прага, премигваше и постепенно се приспособяваше към необятните размери. Пространството пред него беше по-широко от футболно игрище и поне толкова дълго. Очите му се плъзнаха по безбройните редици картотечни шкафове. Количеството на складираната тук потенциално интересна информация, като държавни тайни, научни патенти, конфискувано културно и национално наследство, комплекти дадени под клетва показания, чиито противоречия можеха да се окажат особено поучителни, можеше да му осигури приятни занимания в продължение на години.