Неспокойното размърдване до него припомни на Логан, че разполага само с взето назаем време. С усмивка и кимване той стисна по-здраво дръжката на чантата си и закрачи напред. Досието, което го интересуваше най-много, се отнасяше за събитие, случило се в Италия през 1944 г. Докато се сражавали с германците за контрола на Касино, части от Пета армия реквизирали древна крепост — Кастело Диаволус. Отдавна запуснатият замък някога бил дом на скандален алхимик, който провеждал крайно обезпокоителни опити. След американската окупация замъкът бил изгорен до основи, а тайната лаборатория в мазето напълно разграбена. Логан се опитваше да проследи постиженията на алхимика и съдбата на чудатите му опити. Най-добрата възможност да научи нещо повече от онова, което вече знаеше, се намираше тук, сред прашасващите папки на архива „Омега“.
Той закрачи бързо надолу покрай металните шкафове, плъзгайки наслуки очи по етикетите на чекмеджетата. Скоро установи, че се подредени хронологически, а след това и по видове въоръжени сили. Трябваха му само десет минути, за да открие 1944 г. Още пет му отне категорията, отнасяща се до Пета армия. А само за минута попадна на досиетата, свързани с италианския фронт. Измъкна съответното чекмедже до края. Вътре имаше дълга поне деветдесет сантиметра редица кафяви и сиви папки, свързани с операциите при Касино. Бяха прашни, доста избелели и нямаха вид някой да ги е пипал. Бързо прелистване на списъка със заглавия го отведе при дебела папка с етикет „Форт Диаволис — тактически и стратегически операции“.
Той стрелна поглед към Хънт, който стоеше наблизо с вид на изпълнена с неодобрение почетна дама.
— Намерих го — успокои го Логан. — Има ли тук някъде маса за четене, която мога да използвам за проучванията си?
Хънт примигна и подсмръкна.
— Столовата е надолу по коридора — отговори той. — Ще ви заведа там.
Логан извади досието и точно се готвеше да затвори чекмеджето, когато се спря. Изваждането на папката беше открило друга зад нея, също толкова избеляла. На етикета с наименованието беше изписана само една дума: „Страх“.
Логан инстинктивно се протегна към нея и я дръпна напред. Папката беше много тънка. Зад нея имаше още една, озаглавена по същия начин.
Две копия на секретни документи, съхранявани на едно и също място? Тук нещо не беше наред.
Той стрелна скрит поглед към Хънт, който крачеше надолу по коридора между тежките шкафове с гръб към него. Когато насочи погледа си отново към отвореното чекмедже, Логан отвори едната от двете еднакви папки и плъзна поглед по първата страница.
СТРОГО СЕКРЕТНО
АРМИЯ НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ
Доклад до: Вътрешна анкетна комисия относно:
1. Аномалия Д–1 и допълнителен анализ на
2. Обстоятелствата около смъртта на научния екип
3. Препоръки (спешни)
От: Х. Н. Роуз
Командващ офицер база „Страх“
Дата: 7 май 1958 г.
Номер за справки:
Б 2837 (а)
Като изследовател на ненормалното, Логан имаше силни инстинкти, които вече бяха напълно разбудени, но сега направо подскочи. Това беше невероятна възможност и той не се поколеба. Отвори чантата си, колкото се може по-тихо, пъхна едната от двете тънички папки сред разните други документи вътре и я затвори отново. После постави папката на замъка Диаволус отгоре върху черната кожа. Докато затваряше чекмеджето си наложи безизразна маска и се обърна, за да последва фасилитатора Хънт извън кънтящото хранилище, надолу по бетонния коридор.
7
В течение само на пет дни база „Страх“ се промени напълно. Трите акра бетонен плац между входа и оградата загъмжаха като мравуняк от разнообразни дейности. Ден и нощ пристигаха хеликоптери и малки самолети, които стоварваха работници, припаси, храна, гориво и всякакъв вид екзотични съоръжения. Тихите, оскъдно осветени коридори на централното крило на базата заприличаха на градски булеварди. Отвсякъде се носеха разговори, тракане на компютърни клавиатури и бръмчене на машинарии. Електростанцията на базата, която досега работеше близо до минимума на възможностите си, сега беше засилена до 50 процента и нарушаваше арктическата тишина със своето бучене. В началото сержант Гонзалес и екипът му от трима военни инженери изглеждаха смаяни, а после раздразнени от това неочаквано нахлуване, което превърна тяхната някога сънлива база в кошер от изискваща много поддръжка градска изтънченост. Малкият екип работеше денонощно. Съединяваха скъсани кабели, запушваха течове, отпушваха радиатори и като краен резултат направиха няколко десетки помещения, които не бяха използвани петдесет години, отново обитаеми.