— Трябва да ни плащат вредни.
— Това място смърди. Налягането на водата никакво го няма, а храната е скапана. Аз съм свикнал с прясна храна. Нарязан ананас, канапета с хайвер, сандвичи с домати, суши… А тук получаваме затворнически дажби боб, хотдог, замразен спанак.
От далечния край на сградата изведнъж се понесоха радостни викове. Миг по-късно се повториха. След като затвори хладилната чанта, Маршал се затътри натам, за да види какво става.
Десетина души се бяха насъбрали около малката конструкция с метални стени. Те се поздравяваха, стискаха си ръцете и се прегръщаха. Близо до тях стоеше Конти, продуцентът. Той беше нисък мъж, тъмнокос, с късо подстригана козя брадичка. Беше застанал със скръстени ръце и наблюдаваше празнуващата групичка. Наблизо стоеше представителят на кабелната телевизия. Казваше се Улф. До него стояха двамата оператори. Единият с голяма камера на рамото, а другият с по-малка в ръцете. И още един мъж, онзи, който за малко не го нокаутира преди малко, държеше микрофон, закрепен към дългия метален прът, известен и като бамбук. Кабелите от камерите бяха включени към някакво устройство на колана му.
Маршал загледа с любопитство Конти. Името, с което се ползваше, го беше изпреварило. Неговият документален филм — „От смъртоносните води“, за проучването с изследователски подводници на най-големите дълбини на океана, беше спечелил половин дузина отличия и още се въртеше в различни музеи и киносалони „Ай Макс“18. Беше заснел и няколко други документални филми за природата и кризите в околната среда и всички те се радваха на успех сред критиката и публиката. С козята си брадичка и превзето държане и с големия обектив, който висеше на врата му като огромен черен диамант, той беше истинско въплъщение на блестящия и ексцентричен режисьор. Единствените неща, които му липсват, помисли си Маршал, са мегафон и широк бял шал. Припомни си, че външният вид може да лъже. Този човек не само беше уважаван, но и влиятелен.
— Отново! — нареди Конти, изяждайки думите с лек италиански акцент. — Този път с повече въодушевление. Помнете, че вие сте го направили. Мисията е изпълнена. Нека го видя по лицата, да го чуя в гласовете ви.
— Работи — каза мъжът с камерата на рамо.
— Начало — извика Конти.
От насъбралата се група отново се понесоха викове на ликуване. Хората подскачаха, кряскаха и пищяха, тупаха се по гърбовете. Маршал се огледа удивено, като отново с болка осъзна колко малко знае за проекта.
Кери Екберг стоеше наблизо, загледана внимателно в сцената. През последните няколко дена тя беше ужасно заета, но винаги когато се срещаха, му се усмихваше любезно. За разлика от голяма част от филмовия екип, който смяташе, че учените са досада, която просто трябва да се търпи.
Той пристъпи към нея.
— Какво се е случило?
— Всичко свърши — отговори жената. — Голям успех.
— Свърши?
— Е, поне това заснемаме.
— Но… — започна той и след това изведнъж разбра. Конти снимаше как екипът реагира на успешния край… когато той наистина настъпи. Изглежда продуцентът заснемаше всичко, което може, колкото може по-бързо, независимо дали беше истинско или изиграно. Очевидно за него концепцията на линейното време не съществуваше и Маршал осъзна, че има много да учи за документалното кино.
Конти закима, очевидно доволен от последния дубъл. Той се обърна към мъжа с малката камера:
— Хвана ли всичко?
Мъжът се усмихна и вдигна палец в потвърждение. Конти плъзна поглед от него към Кери Екберг и забеляза Маршал.
— Ти си Маршал, нали? Екологът?
— Да, палеоеколог.
Конти плъзна поглед по големия си тефтер и с молива, стиснат в ръка с дебела ръкавица, сложи чавка на нещо.
— Чудесно. Вие сте следващите в списъка. — Той отново погледна към Маршал, но този път по-внимателно. Очите му се плъзнаха от главата до краката, сякаш оценяваха парче говеждо. — Би ли събрал останалата част от вашия екип в сборния район, облечени за излизане? След петнадесет минути, ако е възможно. Ако сте всички заедно, това ще увеличи реализма на заснетия материал.
— Какво ще снимате?
— Отиваме в планината.
Маршал се поколеба.
— С удоволствие ще повикам останалите, но мисля, че е време да обясните какво ще документирате тук. Не казахте нищо определено. Не искам да преча, но достатъчно дълго ни държахте в неведение.
Конти подуши ледения въздух.
— Ще заснемем всичко, което можем, преди да пристигне Ашли.
— Това също е нещо, което не разбирам. Защо е нужно една водеща да лети чак дотук? Защо не може да добави своя текст в Ню Йорк, когато филмът е монтиран и редактиран?
18
ШАХ е филмов формат, създаден от трима канадци, който позволява прожектирането на филми в много по-голям формат и резолюция. — Б.пр.