Маршал се обърна към Съли.
— И си подписал това?
Съли вдигна рамене.
— Иначе нямаше да има експедиция. Откъде можехме да знаем, че ще се случи така?
Маршал не му отговори. Изведнъж се почувства ужасно уморен. Без да каже нищо, сгъна наново договора и го върна на Улф.
9
Четвърт час по-късно една голяма група пое нагоре по ледниковата долина към пещерата. Освен учените, Конти и неговия антураж от асистенти, тук бяха Кери Екберг, двамата оператори и тонтехникът. Пеша или на снегомобила ги следваха десетина корави на вид общи работници в кожени якета. Снегомобилът беше натоварен до горе с дървени палети. Тези мъже не бяха официални членове на снимачния екип, а местни люде, докарани със самолет от Анкоридж, за да свършат за няколко дни тежката работа. Кери вече им беше обяснила, че трябва да бързат, за да заснемат основните неща на живо, след като продуцентът вече беше на място, а звездата на път. Парите се топяха бързо, затова снимачните площадки и реквизитът трябваше да бъдат построени колкото се може по-бързо.
Обикновено изкачването до лицето на ледник Страх отнемаше двадесет минути, но днес те бяха няколко пъти повече. Конти спираше непрекъснато, за да могат операторите да снимат планината, долината под нея и самата група. Веднъж дори спря всички само за да се втренчи замислено в ледника. Най-странното беше, че след това накара да заснемат множество кадри с Екберг от всякакви възможни ъгли, само не и анфас.
— За какво са му? — попита Маршал след петото подобно изпълнение.
Кери си вдигна качулката.
— Аз дублирам Ашли.
Маршал кимна с разбиране. Водещата Ашли Дейвис щеше да пристигне едва след два дена, но това не можеше да попречи на Конти да снима.
— Предполагам, че е както ти каза: при снимки като тези часовникът е най-важното.
— Точно така. — Тя стрелна поглед към него. — Виж, съжалявам за случилото се преди малко. Искаше ми се да мога да те предупредя, но получих строги заповеди. Това трябваше да направи Улф.
— Значи той е шефът, а аз си помислих, че е Конти.
— Емилио отговаря за творческата страна. Снимките, осветлението, режисурата, окончателният монтаж. Обаче парите ги дава кабелната телевизия. Затова тя има последната дума. А тук, накрая на света, Улф е кабелната телевизия.
Маршал погледна през рамо надолу по планината. Улф не беше дошъл с тях, но се виждаше далеч там долу. Дребна фигурка, изпита и прилична на привидение, застанала неподвижно извън оградата с втренчен в тях поглед.
Маршал се обърна с въздишка.
— Това нормално ли е? Цялото това спиране, гледане, снимане отново и отново?
— Всъщност не. Конти изразходва три пъти повече филмова лента от обичайното.
— И защо?
— Защото иска това да е неговата Мона Лиза. Лебедовата му песен. Рискува доста, за да сглоби цялото това нещо.
— Защо великият режисьор трамбова заедно с непосветените нагоре по планината? Аз смятах, че ще се вози в снегомобила.
— Иска да бъде заснет „на терен“, както казваме ние. Това ще изглежда по-добре на видеото за това как е заснет филма, което накрая ще съпътства дивидито.
Маршал поклати глава с тихо смайване от цирка, в който се беше превърнало снимането на документалния филм.
Те започнаха отново да се изкачват и почти веднага Конти се обърна към тях.
— Има ли нещо, което трябва да знам — попита той Маршал със своя изяждащ думите италиански акцент.
— За кое?
Продуцентът описа широк полукръг с ръката си.
— За всичко. Мястото, времето, местната фауна… всичко, което би придало допълнителен цвят на проекта.
— Има много неща, които би трябвало да знаеш. Това е очарователен геологически район.
Продуцентът кимна с известно съмнение.
— Когато се върнем, ще насроча интервю с теб.
Съли, който чу този разговор, се втурна насам.
— За мен, като ръководител на екипа, ще бъде удоволствие да ти окажа всяка подкрепа, от която имате нужда.
Конти разсеяно кимна повторно, защото погледът му отново се беше насочил към ледника.
Маршал се запита дали трябва да каже на продуцента за живеещите наблизо хора. Те вероятно бяха точно от типа „цвят“, който Конти търсеше. Но бързо реши да не го прави. Последното нещо, което тунитите искаха или заслужаваха, беше един шумен и невеж снимачен екип да се стовари върху селото им. Не беше необходимо да се пита как биха реагирали те, ако можеха да видят как се е преобразил връх Страх през последните дни.