В следващите няколко секунди не продума никой. Всички се бяха загледали в големите мъртви очи, вторачени в тях. Маршал огледа събраните един по един. Кери Екберг се беше намръщила и изглеждаше обезпокоена. Пени Барбър вкарваше къси бележки в джобния си компютър. Конти беше загледан в мъглявия лед, очевидно със здраво разклатено самодоволство. Феръдей, който премигваше зад прекалено големите си очила, вадеше от джоба си измервателни инструменти. А Съли сияеше от нещо като родителска гордост.
Най-накрая Конти се съвзе.
— Фортнъм, Тусан, хванахте ли това?
— Да — отговори помощник-оператора.
— Панорамирахте ли учените?
— Два пъти.
— Чудесно — продуцентът се обърна към Съли. — Моля, очертайте животното.
Съли се прокашля.
— Да очертая?
— Леденият блок, който ще изрежем от пода на пещерата. Нали разбирате, не искаме случайно да му отрежем бутчето.
Съли потрепери, пристъпи дръзко напред и след няколко прошепнати консултации с Феръдей, направи някакви сметки и с джобното си ножче надраска груба продълговата фигура в леда.
— Дълбочина? — попита бригадирът Крийл.
Съли погледна към Пени Барбър, която провери в джобния компютър.
— Два метра и седемдесет — обяви тя.
Крийл се обърна към мъжа пред контролното табло на машината.
— Направи ги два и осемдесет.
Пещерата отново се изпълни с рева на дизелов двигател и тежката миризма на отработилите газове. Докато камерите снимаха, един от общите работници с дистанционно в ръка насочи телескопичната механична ръка от странната на вид машина към леда и бавно я спусна в очертаната от Съли форма.
— Дръпнете се назад — предупреди ги Крийл.
На върха на инструмента се появи лъч силна червена светлина. На секундата ледът под него започна да се разделя и ври.
— Лазер за военни цели — обясни Конти. — Много мощен, но по-точен от пилата на бижутер.
Всички гледаха, докато уредът бавно изрязваше очертанията в замъгления кафеникав лед. Един от работниците включи преносим компресор, закрепен отстрани на шасито на самоходния кран. После вкара нещо подобно на шнорхел в удължаващия се срез и започна да засмуква стопения лед в дебела гумена тръба, която насочи надолу в пазвите на ледената пещера. Маршал имаше чувството, че става свидетел на някакво чудовищно зъболечение. Макар че ученият в него се бунтуваше при самата мисъл за подобно начинание, той все пак изпита облекчение от очевидните грижи, които се полагаха.
След двадесет минути всичко свърши. Продълговатата фигура, която Съли бе очертал върху леда, сега представляваше дълбок канал, широк около три сантиметра от двете страни и почти шест в останалата част. Настана малка пауза, докато Анг пристъпи напред и използва дистанционен образен сензор, за да потвърди, че срезът е достатъчно дълбок. След това лазерът беше прибран и от машината започна да се разгъва телескопът на друга странна ръка. Нещо, което на Маршал му заприлича на манипулатора на робот, но много по-широко, беше закрепено в края. То заработи с жуженето на насекомо.
— Какво е това? — попита той бригадира Крийл.
— Странична бургия — избоботи мъжът, заглушавайки шума. — С диамантен връх.
Уредът бавно потъна в един от по-широките срезове в леда. Бръмченето се превърна в настойчив писък, когато на дълбочина два метра и осемдесет бургията захапа древния лед. Шнорхелът пак беше спуснат в отвора и стопеният лед отново започна да се стича по пода на пещерата. Сега се разтегна още една механична ръка и спря над отвора, готова да подпъхне подпори под ледения блок.
Страничното рязане отне по-малко време и след десет минути бургията беше извадена. По знак на бригадира един от общите работници донесе четири абордажни куки, спусна ги в отвора и ги закачи за краищата на ледения блок. Те бяха допълнително подсигурени с дебели брезентови ленти.
Конти отново насочи поглед към двамата оператори Фортнъм и Тусан.
— Искам чисти кадри. Ще имаме само една възможност да заснемем това.
Цялата работа спря, защото Конти настоя да застане на ръце и крака и да огледа блока с нос на два сантиметра от леда. Фортнъм снимаше действията на режисьора.
— Продължаваме — най-сетне обяви Конти, докато се изправяше със знаменателно разлюлян обектив на врата.
Бригадирът даде знак на своя екип. С подновен рев на дизела лебедката, закрепена на самоходния багер, започна да работи. Чу се звън и тракане, работникът закрепи куките към дебелите вериги и лебедката бавно ги опъна. За миг всички останаха втренчени в опитите на куките да повдигнат опъващия се лед сред оглушителния вой на дизела и скърцането на лебедката. И тогава с басово стържене, което сякаш разтърси цялата планина, леденият блок започна да се издига.