Когато Маршал разказа това, изражението на шамана се промени. Нещо, което твърде приличаше на шок, се появи на лицето му.
— Не знаем какво точно е то. Мога само да ти кажа, че причини наранявания и смърт.
Шокираното изражение изчезна и на негово място се появи същата смесица от страх и тъга, която Маршал си спомняше от първата им среща.
— Защо дойде при мен? — попита тунитът.
— Преди петдесет години в базата е имало научна експедиция. Случило се нещастие. Повечето от учените загинали. Но ние открихме един техен дневник. Там се съдържаха следните думи: „Тунитите знаят отговора“.
Усугук седеше неподвижно вторачен в огъня. Маршал зачака, несигурен дали да продължи да говори, или да запази мълчание. След около минута шаманът се протегна, започна да рови бавно сред различни ритуални предмети и стисна кокалената дръжка на нещо, което приличаше на барабан. Тесен обръч около тридесетина сантиметра в диаметър, върху който имаше стегнато опъната кожа. Той започна бавно да го удря в дланта на другата си ръка, замахвайки при всеки удар с инструмента напред-назад, напред-назад. Започна да съпровожда ритъма с напев, първо тих, но след това все по-силен и звукът изпълни снежната къща като пушека от огъня. Най-накрая, след няколко минути, песента заглъхна. Лицето на шамана отново изразяваше покой. Той остави настрана барабана и развърза кожената кесия, бръкна вътре и извади две мазни топчета от някакъв мек материал. Едното беше синьо, другото червено. Внимателно ги пусна едно по едно в огъня. Нагоре започна да се издига двуцветен дим, осветен във виолетово по краищата.
— Ташаят компок — измърмори Усугук, докато оглеждаше дима. — Да бъде волята ти.
Маршал не смяташе, че шаманът говори на него. Той потисна подтика да си погледне часовника.
— Знаеш ли какво са имали предвид учените с това, че тунитите знаят отговора?
Усугук не отговори. Очите му бяха вторачени в огъня.
— Зная, че си видял свят — продължи Маршал. — Това, че владееш английски, го потвърждава. Ако можеш да помогнеш, ако знаеш нещо за това, моля те, кажи ми.
— Това не е моя работа. Вие сами си навлякохте този мрак. Вече направих каквото можах. Предприех дълго пътуване — слънце, луна, слънце, за да ви предупредя. Но вие не обърнахте внимание.
— Извинявай, ако това е истина. Но си мисля, че насилствената смърт е прекалено голяма цена, която трябва да платим за своето невежество.
Усугук затвори очи.
— Трябва сами да затворите кръга, който сте отворили. Дори Кръгът на смъртта може да бъде красив.
— В смъртта на Джош Питърс нямаше красота. Ако знаеш нещо, независимо колко маловажно или несвързано със станалото ти се струва, помогни! Дължиш ни го като на човешки същества.
— Вие сте от света — бавно отговори Усугук, — а аз от духа. Загърбих живота преди много време. Не мога да се върна обратно.
Маршал седеше и се чудеше какво друго да каже. Най-накрая се изкашля, за да прочисти гърлото си:
— Нека ти разкажа нещо. Някога и аз оставих един живот зад гърба си. Животът на моя най-добър приятел.
Усугук бавно отвори очи.
— Случи се преди дванадесет години. Служех в армията като рейнджър и ни бяха разположили в Сомалия. Три дена бяхме под обстрел и водехме малки сражения с бунтовниците. От къща на къща, стая по стая. Моят приятел установяваше преден пост. Заповедите бяха неясни и той излязъл по-напред от наряда. Видях го да пресича един площад. Беше тъмно и аз помислих, че е неприятелски снайперист. Застрелях го. — Маршал вдигна рамене. — Оттогава се заклех никога повече да не докосвам оръжие.
Усугук кимна бавно. Снежната къща отново потъна в мълчание, нарушавано единствено от пукота на огъня и тъжния вой на виелицата отвън.
— Не е било убийство с осколъчна граната26 — отбеляза шаманът и отвори очи.
Маршал го погледна изненадано.
— Служил ли си?
Усугук не отговори на въпроса.
— Било е грешка.
— Моята част никога не беше губила войник заради приятелски огън. Наредиха ми да излъжа, за да бъде покрито. Когато отказах, моят командир уреди всичко така, че да ме уволнят дисциплинарно. Аз трябваше… трябваше да съобщя новината за смъртта му на неговата жена.
Усугук изсумтя тихичко, после бръкна в медицинската си кесия и извади няколко малки предмета. След като изглади кожите пред себе си, започна да хвърля нещата върху тях и ги наблюдаваше как падат.
— Заклел си се никога повече да не докосваш оръжие. Такава клетва не бива да се дава с лекота. А сега? Какво ще правиш?
Маршал си пое дълбоко дъх.
— Ако навън има нещо… нещо, което има за цел да ни убие до един, ще направя всичко възможно, за да го убия първи.
26
Оригиналният термин, използван по време на Виетнамската война, е to frag — от fragmentation grenade (осколъчна граната), използвана за убийството на непопулярен командир, защото не остават доказателства. — Б.пр.