Усугук погледна в огъня. После обърна набръчканото си и непроницаемо лице към Маршал.
— Ще дойда с теб — каза той. — Но сега единствените животи, които отнемам, са тези, които са нужни, за да продължа своя. Дните ми на ловец свършиха.
Маршал кимна.
— Тогава ще ловувам и за двама ни.
37
Пени Барбър искаше да вземе цялата важна за експедицията информация: базата данни за новите постъпления на проби и онлайн лабораторните журнали на учените. Накрая не успя да вземе нищо. Двамата войници, Марселин и Филипс, които въпреки карабините М16 изглеждаха притеснени, не й оставиха никакво време. На Барбър, Анг Чен и четиримата останали, включени в тяхната група, беше наредено да облекат най-топлите си дрехи и да вземат някакъв документ за самоличност. Събраха ги в офицерската столова, провериха имената им по главния регистър, в който бяха отбелязани всички, пребиваващи в базата. След това ги придружиха до сборния район. Филипс застана отпред, а Марселин отзад. Крачеха бързо и в пълно мълчание по коридорите и спираха на всяко кръстовище, за да може Филипс да разузнае. Когато стигнаха до централното стълбище, поеха нагоре, после прекосиха входното фоайе, доста призрачно заради икономичното нощно осветление, и стигнаха до помещението за аклиматизация. То беше толкова претъпкано, колкото безлюдна бе останалата част от базата. Когато отвориха вратата, към тях се обърна цяло море от напрегнати лица.
Гонзалес стоеше начело на групата. Пред него имаше ръчна количка, пълна с оръжия, достатъчни за малка армия, които той внимателно проверяваше едно по едно. Сержантът кимна на войниците, след това дръпна затворната шейна на пистолета, който преглеждаше, и го пъхна в кобура си.
— Това ли са последните? — попита той.
— Да, сър — потвърди Марселин. Той подаде списъка с имената на сержанта, който го прегледа, изръмжа одобрението си и го остави настрана. После хвърли поглед на часовника си. — След пет минути Карадайн ще е готов да товари. — Той се обърна към групата. — Внимание, всички да слушат. Искам сега да облечете парките. Раздаваме допълнително ръкавици, шалове и качулки — ще ги намерите там в кашона. Когато дам сигнал, ще излезем навън. Трябва да ме следвате неотклонно право към караваната. През цялото време ще пазите тишина. Някакви въпроси?
Никой не се обади.
— Тогава се залавяйте за работа.
Чу се металическо скърцане, когато три дузини гардеробчета бяха отворени почти едновременно. След като отвори своето, Барбър навлече парката, уви един шал около врата си, после грабна плетена качулка от големия кашон в средата на помещението и я нахлузи на главата си. В единия си джоб пъхна резервен чифт ръкавици, а в другия още един шал.
— Аз имам въпрос — каза един грубоват глас. Той принадлежеше на бригадира на общите работници Крийл. Само той не си беше облякъл парката и стоеше облегнат на стената, кръстосал яки ръце на гърдите си.
Гонзалес погледна мъжа и кимна.
— Какво възнамерявате да правите, след като камионът си замине?
— Планираме да спрем убийствата.
— Искаш да кажеш, че ще го подгониш?
— Каквото и да е това създание, мисля, че то доста половува. Сега е наш ред.
— Само вие тримцата? — подхвърли Крийл.
Гонзалес огледа оръжията и се усмихна тъжно.
— Защо? Смяташ, че силите ни са недостатъчни?
— Като се има предвид състоянието на вашето разузнаване, мисля, че колкото повече сте, толкова по-добре.
Сега Гонзалес огледа мъжа по-внимателно.
— Служил ли си, господине?
Крийл изду гърди.
— Трета бронирана дивизия, Пустинна буря.
Гонзалес потърка брадичката си.
— Май не си част от тази малка групичка. Ти беше местният бригадир, нали така?
Мъжът кимна.
— Джордж Крийл от Феърбанкс.
— Ловувал ли си?
Бригадирът се ухили гадничко.
— Само униформени човеци.
— Това е достатъчно. Господин Крийл, искаш ли да участваш в купона?
Усмивката на бригадира стана по-широка.
— Щом не ми искате пари, на драго сърце!
— Чудесно.
Барбър чу собствения си глас, преди изобщо да осъзнае, че говори.
— Това е грешка.
Гонзалес се обърна към нея.
— Каква точно е грешката?
— Искате да го преследвате, а имате съвсем малко информация. Съли и Феръдей са в лабораторията, анализират кръвта му, за да научат, каквото могат. Колкото повече знаете, толкова по-подготвени ще бъдете, за да му причините максимална вреда.
Гонзалес присви очи.
— Какво могат да научат те и как то ще ни помогне?
— Могат да открият слабост. Да научат уязвимите му места. Да проведат наблюдения.