Затова кървавият отпечатък, осветен от лъча на фенерчето му, предизвикваше толкова неприятно чувство на тревога у него.
Мислите му бяха прекъснати от Крийл, който зареди подцевния гранатомет на своята карабина.
— Трябва да знаеш — каза бригадирът, — че веднъж чичо ми спечели африканско сафари. Честна дума. Първа награда в лотария за лосовете. Така можа да отстреля африкански бивол. Хвалеше се с този лов дълги години.
За нашия лов тук никога няма да ти позволят да се пъчиш, помисли си Гонзалес. Той огледа хората си.
Филипс осветяваше с фенерчето си пода и стените и пръските кръв изскачаха или изчезваха под местещия се кръг светлина. Марселин стоеше на прага и гледаше към коридора с наклонена глава, сякаш се вслушваше в нещо.
— Готови ли сме? — попита тихо Гонзалес.
— Да, по дяволите, готови сме — отговори Крийл. — Хайде да гръмнем това нещо.
Те се прегрупираха на прага и тръгнаха по коридора. Филипс отново пое челото, като допълваше слабото осветление с лъча от своето фенерче и го плъзгаше бавно насам-натам, следвайки тревожно големите следи. Тук-там по пода имаше капки кръв, които сякаш нямаха нищо общо със следите. Дали създанието не се беше наранило по някакъв начин?
— Исусе — чу се гласът на Филипс, — какви, по дяволите, са тези следи?
Коридорът беше задънен и завършваше с кръстовище. Отляво лежаха няколко неизползвани и празни кабинети, а вдясно се отиваше до помещенията с усилвателите за радарите. Те се спряха, докато Филипс внимателно осветяваше всичко наоколо. Отпечатъците вече не бяха така ясни, а кървавите капки не бяха толкова чести, но категорично водеха надясно.
Гонзалес усети как му премалява. Помещенията с радарните усилватели бяха тесни, наблъскани с екипировка пасажи и ниши, използвани като складове. Ако създанието беше вътре, щеше да е неблагодарна работа да го вдигнат и отстрелят.
— Да вървим — каза той. — Оръжията за стрелба. Не говорете, освен ако не е крайно наложително.
Той ги изгледа един по един, спирайки се малко по-дълго на Марселин. Зеленикавият цвят се беше оттеглил от лицето на ефрейтора, за да отстъпи място на тревожна бледност.
Когато тръгнаха отново, Гонзалес направи бърза инвентаризация на собствените си чувства. И осъзна, че него също го е страх. Не от това, че може да бъде убит или ранен, тяхната превъзходна огнева мощ щеше да ги защити от това, а от неизвестното, което преследваното от тях същество представляваше. Той си спомни как операторът Тусан пронизително силно бълнуваше, без да си поема дъх, докато не го сложиха на успокоителни. Спомни си и паническите нотки в гласа на Марселин в столовата. „Не ме карайте да го казвам!“ Гонзалес беше прекалено стар и улегнал, за да позволи представите му за природния свят да бъдат грубо преобърнати.
Коридорът представляваше губещ се в далечината четириъгълник, пронизван от кръгове жълтеникава светлина. Филипс държеше фенерчето си насочено към пътя, докато тези на останалите облизваха лявата и дясна стена с несъгласувани движения. Отминаха стълбището, което водеше към равнище В и спалните помещения на редниците и сержантите, след това поредицата помещения, използвани някога за набиране и оценка на данни. Четирите врати бяха затворени и по тях не се виждаха следи от повреди, а малките, защитени с решетки прозорци бяха непокътнати.
— Къде да се целим? — чу той Крийл да пита нетърпеливо от ариергарда. — В главата, в сърцето или корема?
— Просто не спирай да стреляш, докато не падне — отговори Гонзалес.
Пред тях лежеше тесният отвор, който водеше към помещенията на радарните усилватели. Там цареше пълен мрак. Филипс влезе първи, плъзгайки се наляво от прага. Гонзалес го последва, протегна се напред и натисна ключовете за осветлението с дланта на ръката си.
Радарните усилватели се намираха в няколко големи помещения, подредени едно след друго. Те бяха пълни с големи метални стелажи, подредени един до друг — истинска библиотека на технологичната отживялост. Първият стелаж се издигаше като стена точно пред тях, а високите му лавици бяха пълни с остарели уреди за сканиране на радарите, за извличане и оценка на информация: тъмни катодни екрани, дънни платки, накичени като с гирлянди от електронни лампи и многоцветни буренаци от преплетени кабели.