Главното електрическо табло беше монтирано на най-близката стена, закрепено към метала с четири големи керамични изолатора. Той отвори вратата и светна вътре с фенерчето. Четири редици бушони за високо напрежение проблеснаха насреща му. Провери дали токът е изключен, след това използва джобното си ножче, за да смъкне изолацията от кабелите със сечение 13 мм. Колкото можеше по-бързо ги закачи направо към една от сборните шини. Плъзна поглед по таблото, за да се увери, че всички предпазители са откачени. Накрая се протегна, хвана ръчката на шалтера до таблото и го премести в положение „включено“. Чу се леко бръмчене и електрическата верига оживя.
Сега кабелите гъмжаха от 6000 волта и 20 ампера мощност. Този волтаж, три пъти повече от използвания за електрическия стол, щеше да спре сърцето на всеки звяр, независимо колко е голям. Гонзалес не беше оставил нищо на случайността. Задачата на двадесетте ампера беше да сварят чудовището.
Той върна ръчката на шалтера обратно в положение „изключено“ и се обърна към Марселин.
— Ефрейторе, ела тук.
За около минута Марселин остана неподвижен, сякаш не беше чул, но после вдигна карабината си и се приближи сковано, като че ли краката му бяха дървени.
— Ще чакаш тук. Когато ти кажа, дръпни ръчката. Но трябва да го направиш бързо. Разбра ли?
Ефрейторът кимна.
— След това заемаш позиция при вратата. Изчакай, докато нещото стъпи във водата и докосне кабелите. Тогава открий огън и стреляй, без да спираш.
Марселин застана до електрическото табло. Гонзалес хвърли последен поглед на импровизираната връзка, след това излезе в коридора и зае своята позиция, като внимаваше да стои далеч от кабелите. Там провери оръжието си. Извади пълнителя, тупна го леко в пода и отново го щракна на място. После не им оставаше нищо друго, освен да чакат.
Той прехвърли набързо плана наум. Бяха минали повече от тридесет години, откакто беше изучавал основите на инженерните науки, но достатъчно добре си спомняше главното. Електричеството минава лесно през водата. В по-голямата си част организмите се състоят от вода, което ги прави добри проводници на електричеството. Затова окачи няколко кабела под напрежение, та звярът да докосне поне единия, когато минава. Освен това ги спусни ниско, за да не може да пропълзи под тях. Излей достатъчно вода на пода, за да стане плитка локва, и внимавай да се простира от едната стена до другата. Разположи кабелите над локвата и пусни по тях електричество. Когато звярът мине през кабелите, ще затвори веригата и хайде, сбогом.
Планът му се струваше достатъчно сигурен. Всичко, от което имаха нужда, беше нещото да се появи. Той приклекна още по-ниско, за да се скрие. Можеше да вижда неясната фигура на Филипс отпред при кръстовището. Редникът играеше роля на примамка. Позицията му беше отлична, защото от нея се откриваше добра гледка и към двата коридора. Щеше да го види още отдалече. Щом се увереше, че го е забелязал, щеше да се оттегли надолу по коридора покрай кабелите и през водата до мястото, където чакаше Гонзалес. Когато звярът наближеше, щяха да сигнализират на Марселин да включи шалтера и шибаното чудовище щеше да се изпържи.
Гонзалес допря буза в приклада на своята М16 и погледна по протежение на цевта. Докато проверяваше електрическото табло и изтегляше кабелите, той съзнаваше много добре, че създанието може всеки момент да ги изненада. Сега, когато всичко беше готово, имаше време да мисли. Но не желаеше да го прави, защото знаеше накъде ще се зареят мислите му. Към спомена как създанието разкъсва Крийл на кучешка храна. И към онези ужасни, безумни, безмозъчни мигове на бягството от радарните усилватели, без да знае дали в следващия миг няма да усети как зъбите потъват в неговия гръб и как тези лапи откъсват крайниците от тялото му…
Размърда се. Нямаше смисъл да пазят тишина, след като капанът беше вече заложен.
— Ей, Филипс — провикна се той. — Има ли нещо?
От мястото си на кръстовището, осветено донякъде от лампите отгоре, Филипс поклати глава и помаха отрицателно с пръст.
Гонзалес отново се размърда в мрака. Жалко, че гранатата на Крийл попадна толкова встрани от целта. Затова не беше изненадващо, че не успя да спре звяра. А градушката от куршуми, която последва? Възможно ли беше всички да са пропуснали? Защото, ако не бяха, това означаваше…
Гонзалес не искаше да навлиза в подробности какво точно означаваше това.