— И Ашли Дейвис — добави Логан. — Войниците са я чули да вие.
— Крийл също се разпищя — каза Гонзалес. — То мина покрай мен, за да го докопа.
Маршал се обърна към Усугук.
— А ти каза, че по-малкото първо създание не е било гневно, докато не му пуснали записи на животно в беда. Заешки писъци. Но Тусан не се е разпищял. Чухме го на звукозаписа от камерата. Той просто мърмореше: „Не, не, не“.
— Това е доста налудничава теория — отбеляза Съли.
— Не можем да говорим за теория, когато всяко действие следва определен модел — отвърна Логан.
— От всичко, което знаем, писъците просто са привличали вниманието му — не се предаде Съли.
— Очевидно е, че сетивата му са много изострени — отбеляза Маршал. — Не би имало нужда от звук, за да се привлече вниманието му.
В лабораторията стана тихо. Маршал видя, че всички погледи са насочени към него. Дори Усугук беше оставил на пода тотема си и го гледаше напрегнато.
— Мисля, че звукът причинява болка на това създание, вероятно остра — обясни Маршал. — Особено звуци с определена честота и амплитуда, като например писък. Спомнете си ушите му и колко много приличат на прилепови. Звукът може да му въздейства по напълно различен начин, отколкото на нас. Смятам, че създанието възприема писъка като заплаха, като нападение… и дава съответния отговор.
— И след като доста са му пищяли — добави Логан, — то предполага, че сме враждебни, и се ядосва.
Маршал кимна.
— Вместо да ни убива, като страничен ефект от играта, то започва да ни избива на сериозно. В самозащита.
— Това е прекалено — възкликна Съли. — Какво предлагаш, да го убием със звук?
— Да, предлагам да разгледаме този възможност — потвърди Маршал. — Или поне да му причиним такава болка, че да го прогоним.
— Дори да можехме, как предлагаш да го направим? — продължи Съли. — Това е радарна инсталация. Радарите използват електромагнитни, а не звукови вълни.
Известно време никой не продума. Най-накрая се обади Логан:
— Има научно крило.
— Е, и какво? — попита Съли.
— От този стар дневник научих, че първоначалното му предназначение е свързано с акустичната технология. Не зная за какво става дума, а Усугук не можа да каже нищо повече. Може би е било ново оборудване за подводница и им е трябвало отдалечено място, където да го проучват на спокойствие. Или по някакъв начин е допълвало свазираните радари на базата. Не бива да забравяме, че когато са открили създанието, са зарязали изследванията и северното крило е получило нова задача.
— Доколкото знаем, първоначалната екипировка е била монтирана, преди да го открият. — Маршал се обърна към Усугук. — Спомняш ли си да си виждал инструменти и апаратура в северното крило?
Тунитът кимна.
— Повечето бяха покрити с калъфи и найлони. Други бяха още в сандъците. Там имаше голямо кръгло помещение с тапицерия по стените, подобна на кожа от карибу.
— Може би акустична камера? — подхвърли Феръдей.
— Но дори и там да има складирани инструменти, кой има някакви познания в акустиката, за да ги използва? — попита Логан.
— Това не е проблем — каза Съли. — Всички сме минали задължителните курсове по електроинженерство по време на аспирантурата.
— Ти видя синтезатора ми — усмихна се Маршал. — Направих си цифров още докато бях в гимназията.
— А аз бях радиолюбител. Още си пазя свидетелството — добави Феръдей.
Логан се обърна към Гонзалес:
— Е, а ти какво ще кажеш. Ще ни отвориш ли сега?
— Никой не е влизал там от петдесет години.
— Това не е отговор — погледна го Логан.
Гонзалес помълча. След това кимна отсечено.
— Какво става с Кери Екберг и останалите? — попита Маршал.
Гонзалес откачи радиостанцията си.
— Гонзалес вика Конти. Повтарям, Гонзалес вика Конти. Обади се.
Никой не отговори. Единственото, което се чуваше, беше пукането на статичното електричество.
— Почакайте — вдигна ръка Съли, — не знаем със сигурност, че това е вярно. Всичко е просто теория.
— Да не би да предпочиташ да стоиш тук и да чакаш нещото да те убие? — погледна го Маршал. — Друга възможност нямаме. — Той се изправи. — Да вървим. Времето ни изтича.
46
Бяха застанали в сумрачния коридор пред „Радарни усилватели“. Кери стоеше с извърната глава и молитвено сплетени ръце. Трепереше въпреки топлия въздух. Улф погледна към нея, после отмести очи встрани. Конти беше застанал настрана от тях и преглеждаше последните заснети кадри на малкия екран.
— Защо не ми позволи да отговоря на повикването на Гонзалес? — попита тя.