Минаха покрай складовите помещения на равнище Г. На слабата светлина се виждаха стелажи със стари инструменти и вече излишни сензори, подредени като бдителни пазачи. Когато Гонзалес описваше полукръг с лъча на фенерчето, който осветяваше все нови и нови предмети, от разтворените врати и складовите ниши към тях се стрелкаха неочаквани сенки.
Сумракът и мълчанието започнаха да лазят по нервите на Маршал. Не искаше да оставя Конти и Кери, но възможността да приспособят оръжие, което може да нарани създанието, си заслужаваше риска. Забави крачка, за да изостане малко и да се изравни с тунита.
— Усугук — започна той, нетърпелив да насочи мислите си някъде другаде, — защо наричате планините места на злото?
На тунита му трябваше минутка, за да отговори.
— Историята е много стара. Предавана е от баща на син в продължение на много поколения, които се губят в началото на времето.
— С удоволствие ще я изслушам.
Усугук отново замълча, преди да продължи.
— Моят народ вярва в две групи богове. Боговете на светлината и боговете на мрака. Точно както всяко нещо си има своя противоположност. За щастието има тъга, за деня — нощ. Били са нужни две групи богове, за да се оформи нашият свят. Боговете на светлината са върховните. Те са древни. Това са боговете на добротата и мъдростта. Те благославят лова, пълнят морето с риба. Те се грижат за поддържането на естествения ред. Боговете на мрака са различни. Те управляват болестта и смъртта, човешките страсти. Те живеят в сънищата и кошмарите. С времето тяхното собствено було от тъмнина започнало да ги трови и те завидели на боговете на светлината. Злото, техният инструмент, техният източник на власт, ги прелъстило. И те самите се превърнали в зло.
Завиха зад един ъгъл и продължиха покрай цяла редица работилници.
— Боговете на мрака се опитали да подронят доброто име на боговете на светлината, да обърнат действията им в зло, да замърсят земята и да направят лечебното слънце черно. Когато не успели, се опитали да използват своето зло, за да подкупят боговете на светлината и да ги настроят един срещу друг. Макар боговете на светлината да са били благосклонни, това ги разтревожило и ядосало. Тогава заговорил Анатак.
— Анатак?
— Богът на мошениците. Той не е нито светлина, нито мрак и служи за баланс между тях. Видял действията на черните богове и разбрал, че са разрушителни и опасни за порядъка в природата. Затова предложил помощта си. Отишъл при боговете на мрака и им разказал за една тайна тунитска пещера. Разказал им, че там били държани петдесет от най-красивите и непокварени жени от племето. Красотата им, продължил той, била толкова необикновена, че не трябвало да бъде притежавана от мъже, а да й се възхищават и почитат. Пещерата се намирала дълбоко в една планина. Тази история пробудила похотта на черните богове и кръвта им закипяла.
Следвайки Гонзалес, те се спуснаха по стълбището до равнище Д, което беше най-ниското в централното крило, а стъпките им предизвикваха тих звън по металните стъпала.
— Боговете на мрака попитали Анатак къде се намира тази пещера. Но богът на мошениците не искал да им разкрие. Казал само, че посещава планината веднъж годишно, в навечерието на всяко лятно слънцестоене, когато пазачите на жените отсъствали заради участието си в церемонията по пречистването. Тази година в навечерието на лятното слънцестоене той тръгнал към кухата планина. Боговете на мрака го последвали, както той очаквал. И щом се оказали в най-дълбоката пещера, Анатак излял върху им течен огън и ги запечатал вътре.
— Лава — измърмори Маршал.
— Гневът на черните богове бил ужасен. Те ревели и крещели, а планината отново и отново плюела кръв. Яростта ми била такава, че небето се пукнало от хоризонт до хоризонт и започнало да кърви. Те буйствали в продължение на хиляда години, но Анатак ги бил запечатал толкова добре, че накрая се уморили. Планината престанала да повръща огън. Небесата вече не кървели.
Досега, помисли си Маршал. С тази легенда, като част от неговата религия, не беше чудно, че Усугук се бе развълнувал при появата на странното тъмночервено северно сияние. Като си помислиш, беше удивително, че мъжът изобщо е могъл да работи в базата, и то с такова плашещо и опасно създание. Но тогава, сети се той, Усугук е бил млад и изпълнен със съмнения в традициите на своя народ. Жалко, че е била нужна толкова стряскаща случка, за да се преобрази.