— Защо не ми каза веднага, че момчето е от Ешоби?
— Ва! — зяпна Филип, разтърсен до дъното на своята фелдфебелска душа. — Нали казах на маса, че това е този човек!
Махнах с ръка и се обърнах отново към момчето.
— Слушай, приятелю! Познаваш ли в Ешоби един човек на име Илайъс?
— Да, са, познавам го.
— Добре. Ще отидеш при Илайъс и ще му кажеш, че отново съм пристигнал за животни в Камерун, нали? Кажи му, че искам отново да работи като ловец при мен, нали? Кажи му да дойде в Мамфе да поприказваме. Кажи му, че този маса живее в къщата на маса от ОАК, разбра ли?
— Разбрах, са.
— Браво, сега тръгвай бързо и предай всичко на Илайъс, нали? Ето ти цигари, за да ти е весело през гората.
Той пое пакетчето цигари с две ръце, поклони се и ме погледна сияещ.
— Благодаря, маса.
— Няма нищо… А сега тръгвай за Ешоби. Добър път!
— Благодаря, маса — повтори той, после пъхна пакета цигари в пазвата на своеобразната си риза и тръгна бързо надолу по пътя.
Илайъс пристигна след двадесет и четири часа. По време на предишния ми престой в Ешоби той бе един от моите постоянни ловци, затова ми стана приятно, когато видях дебелото му тяло да се поклаща по пътя към нас, а по питекантропската му физиономия да се разлива широка и радостна усмивка. След като се поздравихме, той ми връчи тържествено дузина яйца, загънати старателно в бананови листа. Аз му се отблагодарих с кашон цигари и един ловджийски нож, който носех специално за него от Англия. След това започнахме сериозен разговор за животни. Най-напред Илайъс ми разказа за всички животни, за които бе ходил на лов и които бе хванал по време на осемгодишното ми отсъствие. Разказа ми и как се чувстват моите приятели ловци. Старият Н’аго бил убит от див бивол, Андрайя пък — ухапан по петата от воден звяр, пушката на Самуел експлодирала и откъснала част от ръката му (паднал голям смях), а тия дни Джон убил най-големия глиган, който някога били виждали, продал месото му и взел повече от две лири.
След това най-неочаквано Илайъс спомена нещо, което прикова вниманието ми.
— Маса спомня ли си онази птица, която маса харесва много? — попита той с дрезгав глас.
— Коя птица, Илайъс?
— Е, онази, която няма нищо на главата. Миналия път, когато маса беше в Мамфе, аз му донесох две малки на тази птица.
— Онази птица, която си прави гнездо от кал? Птицата с червената глава? — попитах развълнувано аз.
— Да, същата — потвърди той.
— Е, какво искаш да ми кажеш за нея? — попитах го аз.
— Когато разбрах, че маса е дошъл отново в Камерун, отидох в гората да търся тази птица — обясни Илайъс. — Помня, че маса я харесва много тази птица. Търсих, търсих, два-три дни търсих.
Той спря за миг и ме погледна, като примигваше.
— И после?
— Намерих я, маса — отвърна той и по лицето му се разля широка, от ухо до ухо, усмивка.
— Намери ли я? — едва можех да повярвам, че така неочаквано ми се усмихва щастието. — Къде… къде живее… колко птици видя… на какво място?
— На едно място — продължи Илайъс и прекъсна моя поток от думи, — на едно място с много голяма скала. Живее на върха на хълма, са. Гнездото е на една висока скала.
— Колко гнезда видя?
— Три, са, но едното не е завършено.
— Какво сте се разгорещили такива? — запита Джеки, която в този момент се появи на терасата.
— Picathartes10 — отвърнах лаконично аз и за нейна чест тя разбра какво исках да кажа.
Picathartes е вид птица, известна допреди няколко години само по няколкото излагани в музеите кожи. Струва ми се, че само двама европейци са я видели в естествената й среда. Сесил Уеб, щатен доставчик на диви животни за лондонската зоологическа градина, по това време успя да залови и да донесе в Англия първия екземпляр от тази необикновена птица. Шест месеца по-късно, по време на моя престой в Камерун, ми донесоха две възрастни птици. За нещастие те умряха по пътя за Англия от аспергилоза — твърде опасно заболяване на белите дробове. Илайъс беше открил сега гнездяща колония и ако имахме късмет, може би щяхме да се сдобием с няколко новооперени малки, които бихме могли да отгледаме после сами.
— Имаше ли малки в гнездата, Илайъс?
— Сигурно, са — отвърна неуверено Илайъс. — Не съм гледал в гнездата. Страхувах се да не изплаша птиците.
— Не остава нищо друго — обърнах се аз към Джеки, — освен да отида до Ешоби и сам да се уверя. Ти и Софи ще останете тук да се грижите за животните. Ще взема Боб и два дни ще търсим Picathartes. Дори и да не открием малки, много ми се иска да видя птицата в естествената й среда.
10
Пикатартес (Picathartes) — много редки представители от сем. Muscicapidae (Мухоловки). На големина са колкото чавки. Строят гнездата си подобно на нашенските лястовици. — Бел.ред.