— Какво е това? — запита с шепот Боб, като видя, че гледам животното с блажен израз на лицето.
— Това — промълвих аз с възторг — е животното, което винаги съм искал да заловя в Камерун. Нарича се Euoticus elegantulus, известно повече като иглоноктест лемур или галаго. Тези животни са изключително редки и ако успеем да пренесем този екземпляр в Англия, той ще бъде първият в Европа.
— Господи! — възкликна Боб, също силно впечатлен.
Показах малкото зверче на Илайъс.
— Познаваш ли това животинче, Илайъс?
— Да, са, познавам го.
— Този вид животни ми трябват много. Ако ми намериш още, ще ти плащам по една лира на парче. Разбра ли?
— Разбрах, са. Но маса знае, че това животинче излиза само нощем. За такива животинчета трябва да се ходи с ловджийски фенер.
— Така е, но ти кажи на всички в Ешоби, че плащам по лира за парче, чуваш ли?
— Да, са, ще им кажа.
— А сега — обърнах се аз към Боб, като завързах внимателно торбата със скъпоценното животинче, — да се връщаме бързо в Мамфе и да поставим галагото в подходяща клетка, за да го разгледаме, както трябва!
Прибрахме нещата си и закрачихме бързо през гората за Мамфе. Спирахме начесто и отваряхме торбата, за да се убедим, че скъпоценният екземпляр има достатъчно въздух и не е загинал от някаква ужасна магия. В Мамфе пристигнахме по обяд, втурнахме се в къщата и извикахме на Джеки и Софи да дойдат да видят нашия трофей. Развързах внимателно торбата. Euoticus подаде глава и ни огледа всички поред с огромните си опулени очи.
— Колко е сладко! — възкликна Джеки.
— Същинско бонбонче — отвърна Софи.
— Да — казах гордо аз — това е…
— Как да го наречем? — попита Джеки.
— Трябва да му измислим хубаво име — отбеляза Софи.
— Това е едно изключително рядко… — продължих аз.
— Какво ще кажете за Бабълв17? — продължи Софи.
— Мисля, че не му подхожда — каза Джеки и го погледна с критичен поглед.
— Това е Euoticus…
— Може би пък Муни18?
— Нито един човек не е успял досега да занесе…
— Не, не и Муни не е подходящо.
— Нито една европейска зоологическа градина не е…
— Не ви ли харесва флавкинс19? — попита Софи.
Изтръпнах от ужас.
— Ако е толкова необходимо да му измислите име, наречете го Бъг-айз20 — обадих се аз.
— Наистина — възкликна Джеки, — това име му отива.
— Добре — отвърнах аз. — Доволен съм, че най-сетне успяхме да го кръстим. А сега да му намерим клетка.
— Тук има клетка — каза Джеки. — Не се безпокой за това.
Пуснахме животинчето в една клетка, то приседна на пода и впери в нас изпълнените си с ужас очи.
— Колко е сладко! — повтори Джеки.
— Същинско пухено мече! — изгугука Софи.
От гърдите ми се отрони въздишка. Изглежда, че въпреки най-усърдните ми грижи около тяхното обучение, както моята жена, така и секретарката ми изпадаха в отблъскващо умиление, щом видеха нещо пухкаво.
— Добре — отвърнах аз примирено. Надявам се, че ще нахраните това пухче. А през това време другият пухчо ще отиде да сръбне глътчица джинец.
Отново в Бафут
Ръчна поща
Драги ми приятелю,
Много се радвам, че пристигна отново в Бафут. Приветствам те. Когато си починеш от пътуването, ела да се видим.
Животни, подарък от Фона
След като се завърнахме от Ешоби, натоварихме с Джеки камиона с клетките и животните, които бяхме успели да съберем дотогава, и се отправихме за Бафут. Боб и Софи останаха малко по-дълго в Мамфе да се опитат да съберат повече животни от влажната тропическа гора.
Пътят от Мамфе до високите плата е дълъг и отегчителен, но за мен — пълен с очарование. В началото той пресича гъстата гора на долината, в която е разположен Мамфе. Камионът ревеше, подскачаше по червеникавия път и преминаваше край гигантски дървета, всяко едно окичено с гирлянди от пълзящи растения и лиани. Между дърветата летяха с диви крясъци малки ята от птици — носорози или двойки яркозелени турако21 с проблясващи при летенето пурпурни крила. По изсъхналите от двете страни на пътя дървета, оранжеви, сини и черни гущери се надпреварваха с дребни земеродни рибарчета в ловенето на паяци, прелетни скакалци и други сочни хапки, които откриваха между пурпурните и бели цветове на поветицата. През всяка долчинка течеше поточе с прехвърлено над бреговете му скърцащо дървено мостче. Камионът пресичаше с рев поточето и от влажната земя се вдигаха огромни облаци пеперуди и връхлитаха мигновено върху капака на двигателя. След около два часа пътят започна да се изкачва незабелязано на големи серпентини през гората. Тук-там встрани от него се виждаше гигантска дървовидна папрат, наподобяваща зелени фонтани, бликнали като по чудо от ниската растителност. Когато се изкачихме по-нагоре, гората оредя и се откриха отделни затревени места с пожълтяла от слънцето трева.
21
Турако — сборно наименование на представителите на сем. Musophagidae. Видовете от това семейство са с красиво оперение. — Бел.ред.