Въодушевени от успеха, ние поставихме змията обратно в сандъка, за да смели храната си на спокойствие, а аз промених положението на камерата и нагласих широкоъгълния обектив за снимане на обекти отблизо. На мястото на откраднатото яйце поставихме ново, след което измъкнахме един друг яйцеяд. Истинско щастие бе да притежаваш толкова много змии с еднакви размери и разцветка, тъй като първата змия не би потърсила ново яйце, преди да смели погълнатото, и по тази причина не може да й се правят и снимки от къси разстояния. Новата змия по нищо не се различаваше от първата, тя също бе изгладняла здраво, така че без особени затруднения успях да направя необходимите ми снимки отблизо, докато тя се плъзгаше бързо към гнездото и грабна едно от яйцата. После повторих всичко отново с други две змии. При монтажа на филма четирите епизода бяха съединени така, че никой от тези, които видяха завършения филм, не се досещаше, че всъщност вижда четири различни змии.
Всички бафутяни, включително и фонът, бяха смаяни от нашата филмова дейност, още повече, че не много отдавна бяха видели за първи път кино. В Бафут пристигнала кола с подвижно кино. Жителите видели цветен филм за коронацията и занемели от възторг. Всъщност това събитие продължаваше да се обсъжда разгорещено и по време на нашето пристигане, приблизително година и половина по-късно. Като сметнах, че на фона и неговите съветници ще им бъде интересно да научат нещо повече за това, как се правят филми, една сутрин ги поканих да наблюдават нашите снимки и те приеха с радост поканата.
— Какво ще снимаш? — попита Джеки.
— Всъщност няма никакво значение, стига да е нещо безопасно — отвърнах аз.
— А защо безопасно? — попита Софи.
— Не ми се иска да рискувам… Ако допусна нещо да ухапе фона, едва ли ще бъда повече персона грата, не е ли така?
— Точно така, но ние никога няма да допуснем подобно нещо — забеляза Боб. — Я кажи какво си намислил този път?
— Ще направя няколко кадъра на бузести плъхове, които сигурно ще ни потрябват. Те са толкова безобидни, че не могат да навредят дори и на една муха.
И така на следващата сутрин подготвихме всичко. Снимачната площадка, която представляваше горски участък, бе построена на специална платформа. Наблизо издигнахме нашия найлонов навес, под който щяха да седнат фонът и неговите придворни. Под навеса поставихме маса с напитки и няколко стола. След като всичко бе готово, изпратихме съобщение на фона, че го очакваме.
Когато фонът и неговите съветници приближаваха към нас през огромния двор, гледката наистина бе възхитителна. Най-напред пристъпяше фонът, облечен в прекрасна синьо-бяла роба. До него ситнеше любимата му жена, която го предпазваше от слънчевите лъчи с огромен оранжевочервен чадър. Отзад се движеха членовете на съвета, облечени в развети мантии в зелено, червено, оранжево, пурпурно, бяло и жълто. Около това цветно шествие подскачаха и се мушкаха насам-натам повече от четиридесет деца на фона. Те наподобяваха малки черни бръмбарчета, завъртели се около огромна, многоцветна гъсеница. Процесията мина бавно край вилата и пристигна при нашето импровизирано киностудио.
— Добро утро, приятелю — извика усмихнат фонът. — Дойдохме да видим това кино.
— Добре дошъл, приятелю — отвърнах аз. — Не би ли искал първо да се почерпим?
— Ва! С удоволствие — отвърна фонът и се отпусна внимателно на един от нашите лагерни столове.
Аз напълних чашите и докато пиехме, открих на фона тайните на киноскимките, показах му как работи кинокамерата, как изглежда кинолентата и му обясних, че всеки малък кадър представлява отделно движение.
— Кога ще видим филма, който ще снимаш сега? — попита фонът, след като схвана основните принципи на фотографията.
— Трябва да го занеса в моята страна, за да го завърша — отвърнах със съжаление аз, — затова не мога да ти го покажа, докато не се върна отново в Камерун.
— Е, добре — каза фонът, — когато се върнеш отново в моята страна, ще се повеселим и ще ми покажеш твоя филм.
Пихме отново в чест на скорошното ми завръщане в Бафут.