Междувременно „фериботът“ пристигна и Бен и Огастин започнаха да преговарят разгорещено с престарелия лодкар. Вместо направо на отсрещния бряг те искаха лодкарят да ни превози на около половин миля нагоре по течението до голяма, вдадена в реката плитчина. Това щеше да ни спести цяла миля по брега до пътеката, която водеше към гората. Старецът, кой знае защо, се заинати.
— Какво става, Бен? — заинтересувах се аз.
— Този глупав старец, са — отвърна раздразнено Бен, — не иска да ни превози нагоре по реката.
— Защо не си съгласен, приятелю? — обърнах се аз към стареца. — Ако ни превозиш до това място, не само ще ти платя повече, но ще те почерпя.
— Маса — отвърна твърдо той, — тази лодка е моя и ако я загубя, няма да мога да печеля повече пари… Няма да имам храна за моя стомах… Ни едно пени няма да получа.
— Как ще загубиш лодката си? — учудих се аз, понеже познавах добре тази част на реката. По нея нямаше нито бързеи, нито опасни течения.
— Ипопо, маса — обясни старецът.
Повдигнах учудено вежди. Какви ми ги бръщолеви този лодкар? Дали пък „ипопо“ не беше някаква страшна местна джуджу, за която не бях чувал дотогава?
— Къде живее този ипопо? — заинтересувах се любезно аз.
— Ва! Маса никога ли не го е виждал? — попита учуден на свой ред старецът. — Ами там, във водата, близо до къщата на районния началник… такъв един огромен, като автомобил, и реве. Страшно е силен.
— За какво говори? — попита озадачено Боб.
Изведнъж ми просветна.
— Той говори за стадото хипопотами близо до къщата на районния началник — обясних му аз, — но това ново съкращение на думата малко ме обърка.
— Да не би да мисли, че са опасни?
— Очевидно, макар и да не разбирам защо. Когато бях тук последния път, те се държаха извънредно кротко.
— Надявам се, че и сега са кротки — каза Боб.
Отново се обърнах към стареца.
— Слушай, приятелю, ако ни откараш нагоре по реката, ще ти платя шест шилинга и ще те почерпя с цигари. Съгласен ли си? Ако пък това ипопо повреди лодката ти, ще ти дам пари за нова, разбра ли?
— Разбрах, са.
— Съгласен ли си?
— Съгласен съм, са — отвърна старецът, у когото алчността взе връх над благоразумието.
Ние се насочихме бавно срещу течението, приклекнали на дъното на кануто, залято вече от нахлулата вода.
— Не вярвам да са опасни — забеляза небрежно Боб и потопи безгрижно ръка във водата.
— Последния път, когато бях тук, приближавах с кану на десетина метра от тях и ги снимах — казах аз.
— Сега тези ипопо са станали много лоши, са, — забеляза съвсем не на място Бен. — Преди два месеца убиха трима души и разбиха две лодки.
— Твърде успокоително! — забеляза Боб.
На много места пред нас в мътната вода стърчаха камъни. Друг път не бихме ги объркали, но сега всеки камък приличаше досущ на глава на хипопотам, коварен и злобен хипопотам, който се спотайва в тъмните води и чака да се приближим. Бен, който вероятно си припомни двубоя с дивия бивол, започна да си свирука, но опитът му излезе несполучлив и аз забелязах как оглежда тревожно реката. В края на краищата, навикнал веднъж да напада лодки с хора, хипопотамът се пристрастява към това като тигър — людоед и всячески се старае да прави пакости. Това за него става нещо като спорт. Аз не изпитвах никакво желание да попадна в прегръдките на някой половинтонен кръвожаден хипопотам в дълбоката около шест метра мътна река.
Забелязах, че старецът придържа лодката близо до брега и маневрира с нея така, че по възможност да се намираме все на плитко. Скалите се спускаха стръмно към водата, но изобилстваха с площадки, на които можехме да се измъкнем, ако се наложи. Те бяха надиплени на пластове и наподобяваха безразборно струпани стари списания, вкаменели и обрасли със зеленина. Растящите по скалите дървета простираха клони далеч над водата и ние се движехме на тласъци в същински тунел, изпъстрен от причудливи сенки, подплашвахме някое земеродно рибарче8, което се стрелваше мълниеносно пред носа на лодката подобно на яркосиня падаща звезда, или пък някоя африканска калугерица9, която припляскваше с крила нагоре по течението, кикотейки се като малоумна, браздеше водата с крака и поклащаше смешно дългите си жълти обици от двете страни на човката.
8
Земеродно рибарче — представител на сем. Alcedinidae, близък родственик на нашето земеродно рибарче, широко разпространен в Африка. — Бел.ред.
9
Африканска калугерица — принадлежи към сем. Charadriidae. По-едра от нашенската калугерица, с по-дълги крака и без характерната качулка на главата. От горната страна на човката има два дълги кичура от нежни нишковидни перца. — Бел.ред.