– Изчисти си ушите, селяндур – измърморва той апатично през прозореца. – Този звук е от вана ми. Не е демон, а сирена. Означава, че трябва да се махнеш от пътя. Преминава полиция!
Пардииб вини телевизията и интернет за наплива от селяни към града през последните десет години. Всички тези канали подмамват невежите глупаци към ярките светлини и боливудския стил на живот, който никога няма да постигнат. След като се провалят в търсенето на работа, започват да вършат дребни престъпления – джебчийство, кражби на чанти. Тук се намесва той.
На следващото задръстено кръстовище се разсмива, докато гледа как шофьор на яркочервено ламборгини се опитва да заобиколи каруца с магаре. Форсирането на луксозната италианска кола покрай задника на магарето е типична картина от Индия в двайсет и първи век. Дигиталната ера се сблъсква с каменната.
Само да имах камера, мисли си той. Хората в участъка биха харесали това.
Маршрутът на Пардииб минава през Ямуна Пуща – най-голямото гето в Делхи, което участва в надпреварата и за най-голямото гето в света. Във всички посоки са издигнати квартали от джуги, импровизирани колиби от дърво и кашони, стегнати с въжета. В бедняшкия квартал няма електричество или канализация. Днес хората пускат хвърчила и се забавляват с волейбол. Ухилени голи деца си играят в калта.
Пардииб спира вана пред триетажна жилищна сграда край особено зловонен участък на река Ямуна. Ямуна е приток на Ганг. Според проповедниците къпането в свещените ѝ води спасява човек от смъртните му мъки.
Пардииб затваря прозореца и поглежда равната кафява повърхност на тази помийна яма. Въздъхва и изключва двигателя.
Да, би могла да го спаси. Но не от смъртта. От живота.
Той вдига поглед към мрачния триетажен комплекс: „Апартаменти „Речна морава“. Поне на думи звучеше приятно. Обажданията, които получиха от сградата, са притеснителни. Хората крещят, че по коридорите броди обезумял убиец, нахълтал с взлом.
Пардииб свива тесните си рамене. Отвън положението изглежда кротко. Може да е било просто лоша шега.
Ала за всеки случай той взема новото си оръжие от пода пред съседната седалка. Един от автоматите INSAS, произведени в Индия, които им раздадоха след терористичните атаки в Бомбай. Премята небрежно през рамо ремъка на оръжието и тръгва към сградата.
Дълбоко в себе си Пардииб тайничко се надява да не е лоша шега, а истински терорист. Нищо не би го зарадвало повече от възможността да пръсне някоя чуждестранна радикална измет на парченца, вероятно да получи повишение и в отплата да се измъкне от смърдящата част на града.
Чуди се в кой от богатите райони в града му се иска да го назначат, но в този момент от сградата тичешком изскача възрастен мъж и крещи:
– Raksasom! Rana! Atanka! – нарежда той и бяга край вана.
Чудовища. Ужас. Бягайте.
Чудовища. Пардииб се усмихва развеселен. Очевидно е шега. Сигурно децата правят номера на суеверните стари глупаци.
– Ехо? Полиция – извиква той, щом влиза във фоайето. Празно е. – Полиция!
Вонята е отвратителна. Мирише на изпражнения, боклук, смърт – което определено не е необичайно за този квартал.
Никой не отговаря. Той тръгва нагоре по стълбите.
От първата междинна площадка вижда нещо да се движи в мрака в края на коридора. Ниско до земята. Вероятно на нивото на кръста. В коридора без прозорци на Пардииб му заприличва на жена, наметната с одеяло, която лази на четири крака. Объркан е. Посяга към фенера си, приближава се с няколко крачки.
Тогава нещото бързо се втурва към него от мрачния коридор. Той щраква фенера и зърва проблясването на две изумруденозелени очи в тъмнината. Пада по гръб.
Пардииб не успява дори да изкрещи, преди леопардът да го разпори от корема до брадичката.
Пристигат още два леопарда, движат се коварно безшумно по коридора.
Леопардът е едно от най-опасните животни в света. Прекрасното създание с тюркоазени очи е наричано понякога скачаща моторна резачка заради факта, че използва и задните, и острите си като бръснач предни зъби, когато напада.
Преди тъмната мъгла да се спусне пред очите му, в съзнанието на Пардииб изплува една последна дума.
Raksasom.
Чудовища.
Глава 71
Същата вечер сънувах сън. Сънувах кръг от мравки. Вървяха една след друга в спирала – гъмжащ черен водовъртеж. Въртяха се отново и отново и всяка сляпо следваше невидимата нишка от феромони на мравката пред себе си. Затворен кръг. Змия, която хапе опашката си. Символ на безсмислието. Затворени в примката си, мравките обикалят ли, обикалят в кръг – отчаяни, глупави, затъпели.