– Наредено ми е да се погрижа само за вас, но ако искате да дойде и още някой, мога да проверя.
Отхвърлих идеята. Останах леко изненадан, но все пак ми стана приятно, че съм единственият повикан. Преминахме през поне шест пропускателни пункта на път към Тътърбъро. Докато се изкачвахме по рампата към моста „Джордж Вашингтон“, забелязах, че в далечината над Южен Бронкс се издига гъст черен дим.
Лейтенант Дъркин погледна към дима, а после отново към мен.
– Има проблеми с евакуацията – каза той и отмести поглед встрани. – Плячкосване и други от този сорт. Опитваме се да контролираме положението.
Глава 72
След като стигнахме до Тътърбъро, лейтенант Дъркин вкара колата през портал, който след нас отново заключиха с верига, и стигнахме чак до пистата. Отдясно през вратата на близкия хангар към нас се насочи лъскав кремав бизнес самолет със запалени светлини по крилете.
Не можех да не забележа, че беше най-висок клас – „Гълфстрийм“ G650, луксозно въздухоплавателно средство, което може да прелети над Атлантическия океан и почти достига скоростта на звука.
Ако целта им беше да ме впечатлят, като ме закарат с G650 във Вашингтон, бяха успели.
После ми хрумна нещо друго.
Всичко това – за мен?
На какво се дължеше това внезапно специално отношение? Определено не ми приличаше на стандартно правителствено пътуване. Да не би да ми се подмазваха по някаква причина?
За какво беше тази среща, по дяволите?
Лейтенант Дъркин остана на пистата. Друг военен ми направи знак с ръка към стълбичката на самолета и аз се качих в него само с костюма на гърба си.
В гълфстрийма имаше плоски екрани върху огледално полирани тикови бюра и кожени столове, в които човек потъваше като в пудинг.
Интериорът беше в стила на човек, който притежава ъглов офис, помислих си и се настаних в една от осемте свободни седалки. Ъглов офис, който лети на седемнайсет хиляди метра височина със скорост повече от хиляда и сто километра в час.
Нямах много време да му се насладя. Стюардесата ми поднесе чаша кафе и още го пиех, когато гумите се опряха в пистата на национално летище „Рейгън“ след изумителните двайсет и пет минути полет.
Двигателите утихнаха, докато рулирахме. Погледнах през прозореца. Имаше нещо странно в летището. Край терминалите стояха самолети джъмбо джет, но не се движеха. На пистата нямаше нито един друг самолет. Никой не кацаше, нито се издигаше във въздуха. Летището изглеждаше, сякаш е затворено. Беше осем часът сутринта във вторник.
След като приближихме терминала, все пак забелязах известна активност. В две дълги редици бяха подредени десетки военни самолети – „Хариър“ и „Уортхог“. Военноморските сили бяха тук, товареха и разтоварваха тандем роторни хеликоптери „Чинук“.
Постепенно си дадох сметка, че летището е под военно командване.
Глава 73
Получих обаждане от непознат номер в момента, в който самолетът окончателно спря. Отговорих, а стюардесата откопча една скоба и вратата се отвори с весело бръмчене.
– Господин Оз, обажда се доктор Валъри. Имам резултатите.
Доктор Марк Валъри беше биохимик в Нюйоркския университет, когото бях помолил да направи химичен анализ на тинята по дрехите ми.
– Какво открихте? – попитах.
– Теорията ви за феромоните, изглежда, е съвсем точна – заяви Валъри. – Дрехите ви бяха пропити с химически уникален въглеводород, подобен на додецил ацетат – често срещан феромон сред мравките. Казвам подобен, тъй като прилича на него, но не е съвсем същият. Притежава характеристики, каквито не сме виждали досега.
– Какво имате предвид? – попитах.
– Въглеродните вериги са странни. Много странни. Субстанцията има изключително голямо молекулярно тегло. За разлика от додецил ацетата въпросното вещество, изглежда, се разтваря доста бавно, което може да обясни необичайно силния му ефект върху по-едри животни. Но се оказа, че това не е всичко. Изглежда, животните не са единствените, които секретират този феромон. Ние също го правим.
– За какво говорите?
– Казано накратко, миризмата на човешките същества е много сложна – обясни доктор Валъри. – Секретираме материал от няколко различни вида жлези. Обикновената пот се отделя от екринните жлези, но има и пот от апокринните жлези в окосмените участъци на телата ни. Има и себум.
– Субстанцията, в която се съдържа миризмата ни – казах.
– Точно така. Копоите надушват точно себума, когато преследват определен индивид. Той е обонятелният ни пръстов отпечатък. В парфюмерийната индустрия провеждат експерименти със себум от години. Помагах за част от тях. Въпросът при себума, точно както при феромоните, е, че е силно наситен с въглеводороди. Ето защо, след като чух за обяснението ви, реших да изследвам проби от човешка кожа. Използвах такива от себе си и от няколко колеги в лабораторията.