Глава 76
Военновъздушна база Макдил
Четири мили на юг-югозапад от Тампа, Флорида
Офицерът от службата за контрол на въздушния транспорт лейтенант Франк Уайт сипва мляко в първото си кафе за смяната и пристъпва със заучено безгрижие на първия етаж на контролната кула. Върлинестият трийсетгодишен мъж върви през залата към работното си място и си мисли унило за риболова, който беше планирал за уикенда, преди радиовълните да започнат да гъмжат от теории за края на света. Съсредоточава се в опитите да задържи очите си да не изхвърчат от очните ябълки заради многото му презрителни гримаси.
Макдил е спокойна въздушна база, използвана основно за презареждане, и работата му обикновено е лека. Най-трудната част е да се постараеш двайсет и три годишните новобранци с трийсет летателни часа да не прегреят прекалено и да не превърнат пистата в пещ за пици.
Уайт примигва към писта 1, където по някаква причина двайсет и четири бойни самолета „Фалкон“ F16 набират мощ по пътеката за рулиране.
Зяпва при вида на черен бомбардировач „Стелт“ В2, който се приземява на писта 2.
Не е шега работа, мърмори си той и продължава разсеяно да разбърква кафето си.
Около всички изтребители кипи подготовка. Един от инженерите по поддръжката на самолетите се кълнеше в съблекалнята, че всички са заредени с взривоопасни вещества – барутно-алуминиеви термитни бомби, магнезий, бял фосфор. Каза, че не бил съвсем сигурен, но на В2 май че имало термобарични бомби.
Мамка му, мисли си Уайт. Като нищо може да са и проклети атомни бомби.
Двайсет минути по-късно звъни кодираната телефонна линия до мястото му на радара за връзка с началството. Изпил е кафето и вече почти се е освестил. Нарежданията, които получава по телефона, са отсечени, кратки и с характерна военна прецизност. В тях не се долавя и намек за шега.
– Тук е командният център НОРАД в Шайен. С кого разговарям?
– Лейтенант Франк Уайт.
– Слушайте, Уайт. Не разполагам с всички координати пред себе си, но трябва да разчистите гражданските самолети на юг от Тампа и на север от островите на Флорида. Освободете пространството до таван двайсет и осем хиляди метра.
Уайт се взира в сивкавото си отражение в стъклата на контролната кула и присвива очи за миг, опитва се да си представи територията.
– Това не е ли Национален парк „Евърглейдс“?
– Не чух последното, синко. Какво каза?
О, мамка му, мисли си лейтенант Уайт. Какво е това? Какво става?
– Казах, тъй вярно. На юг от Тампа и на север от Флорида Кийс.
След миг е на радарните станции, изпълнява заповедите. Двупосочната линия изпращява в слушалките му.
– Кула, тук е две-пет-три. Подготовката ни приключи. Можем ли да излитаме?
Уайт застава нащрек. Две-пет-три е обозначението на един от бомбардировачите В2.
– Да, две-пет-три. Писта 1 е на ваше разположение.
На разположение за какво, нямам идея, мисли си лейтенант Уайт и отпива остатъка от кафето си, а огромният самолет потегля по пистата.
Глава 77
Оперативен център Норад
Станция на Военновъздушните сили в планините Шайен
Колорадо Спрингс, Колорадо
Звукът от сирените за готовност, които отекват в комплекса от сгради в девет часа сутринта, се чува ясно по целия планински склон чак до раззеленените предградия на Колорадо Спрингс.
По-новите жители на града, които забелязват ревящия звук, вероятно безучастно си мислят, че е сирена на доброволния отряд на пожарникарите, а после се връщат към вестника и закуската си. Онези, които имат членове на семействата, работещи в станцията, веднага си тръгват от работа или от урока си по йога и поемат към училищата да приберат децата си.
Сирените млъкват точно след пет минути. После двете двайсет и пет тонни бронирани стоманени врати за защита на военния бункер от предполагаемо атомно оръжие започват да се затварят за пръв път от единайсети септември насам.
Коридорите и стаите в съоръжението се разклоняват около широк основен проход с размерите на влаков тунел, прокопан почти в центъра на гранитната планина. Двуетажният главен оперативен център със стъклена фасада е крайната точка на мрежата от помещения най-близо до западния склон на планината. В него техници от Военновъздушните сили седят в кабинките си, дават нареждания в микрофоните си и слушат пищенето и пукането на военния радиотрафик.